Какво се случва в Русия след убийството на Даря Дугина

Убийството на дъщерята на руския ултранационалист и философ Александър Дугин Даря продължава да повдига редица въпроси. Руската служба за сигурност ФСБ съобщи, че убийството е разкрито и посочи виновник - украинска гражданка, която заложила взривното устройство в колата на Дугин, а след взривът била избягала в Естония. Преди официалната позиция на руските служби за убийството обаче отговорност за нападението пое и едно антикремълско движение от Русия - Националната републиканска армия.

Според експерта по изследване на безопасността към Лабораторията за дигитални разследвания на Атлантическия съвет Руслан Трад е малко вероятно която и да е от тези две версии за убийството да е достоверна. “Извършването на подобна атака изисква много сериозна подготовка”, казва Трад. Според него нито заподозряната и обвинена от ФСБ за убийството може да е действала толкова мащабно, нито пък партизанската организация, която сама поема отговорност за атаката.

Още новини от Украйна

Партизанските организации имат влияние, но не толкова голямо

“Истина е, че във вътрешността на Русия има организирана съпротива - групи от руснаци, които се организират от Полша или Прибалтика и са срещу Путин. Една част от младото население не желае да бъде вкарвана в армията и това недоволство се използва”, казва експертът. Според него Националната републиканска армия, която има функционираща мрежа в Русия, все пак не е достатъчно мащабна организация, за да организира подобна атака. “Дълбоко се съмнявам те да стоят зад атаката”, казва Трад.

Едно от най-важните места, които се следят в момента, е социалната мрежа Телеграм, обяснява експертът. Огромна част от руснаците получават информация за войната именно оттам. Някои от публикациите в Телеграм достигат до над 2 милиона души в Русия. Това е и мястото, където веднага проличава, че убийството на Дугина ще бъде инструментализирано.

“Може би 2-3 часа след новината за атаката, в руските канали в Телеграм вече имаше кампания, която обвинява Украйна. Самата руска армия също започна много по-силен обстрел в дните след нападението”, коментира експертът. Обвиненията, че убийството на Дугина е външна операция, вече достигат и до българските проруски канали в социалната мрежа, казва още той.

Вътрешна заповед?

Според Трад обаче е далеч по-вероятно нападението срещу Дугин, довело до смъртта на дъщеря му, да е вътрешна заповед. По думите му в кръговете около Путин в момента има много голямо напрежение. “В последно време ФСБ са най-големите губещи в това противоборство. Така наречената „Операция в Украйна“ вече минава изцяло през ГРУ (Главното разузнавателно управление на Русия, б.а.), а то си оспорва с ФСБ (Федерална служба за безопасност) влиянието и близостта до Путин”, казва Трад. Експертът припомня също, че още през март Кремъл започна да атакува ФСБ. Тогава ръководители на петия отдел на ФСБ, който води чуждестранните операции на агенцията, съответно и тази в Украйна, бяха арестувани и досега са все още под домашен арест.

“Отдавна има слухове, че Дугин говори пред Путин срещу ФСБ – твърдейки, че те са виновни за резултатите в Украйна. А Путин навярно се влияе от него. Както Распутин е бил някога с влияние в царския двор, така стоят нещата днес и с Дугин. Това притеснява апарата за сигурност, защото те нямат доверие в Дугин. Силовиците по принцип гледат с голямо недоверие на такива личности”, коментира Трад. “Може чашата да е преляла”.

“Моделът на случилото се е много познат. От 1990-те години, с идването на Путин, се случват подобни неща”, коментира Трад. През 1999 година две експлозии в Москва убиват и раняват стотици. За атаките са обвинени “чеченските терористи”, но редица историци и журналисти обвиняват службите за тези атаки. “Поддръжниците на Путин никога няма да го признаят, но има разследвания, които го доказват”, казва експертът.

Убийството ще се използва

Във военните кръгове в момента са недоволни, че Русия не използва цялата си военна мощ срещу Украйна, коментира Трад. “Сегашното убийство ще се използва, защото Дугин е символ за повечето руснаци. Сега ще се говори за отмъщение”. Самият Александър Дугин вече призовава за ответен удар, като дори пише в Телеграм, че “копнее за нещо повече от отмъщение и възмездие”.

Най-притеснителното е, че в по-голямата част на Русия хората не виждат проблем с войната, даже напротив, казва Трад. Според него случилото се с Даря Дугина също ще захрани подкрепата на тези хора за агресивната война срещу Украйна. “Масово хората, дори роднини на убити, казват “тези загинаха в битка с фашизма”. Има процент от тези, които може би са притеснени да изразят истинското си мнение, но такива неща се споделят и в лична комуникация. Те вярват, че режимът в Киев мрази руснаците и иска да ги избива”, коментира експертът. “Повечето хора имат битови проблеми с руската държава, не идеологически. Опозицията съществува, но тя не е масова. Всички, на които гласът им може да бъде чут, вече не са в Русия”.

Въпреки това в момента има няколко неща, които тормозят Русия, коментира Трад. “Първото нещо са саботажите на руска територия - палежи на наборни комисии, казарми, стратегически обекти. Това се случва буквално из цялата страна”, казва експертът. “Другият проблем са операциите на украинските групировки в пограничните региони като Брянск и Белгород. Третото нещо са атаките по Крим”.

Колко дълго ще продължи войната

Докато висшите етажи на властта подкрепят Путин, войната няма да приключи, смята Трад. Според експерта кръгът, който е най-близо до руския президент, продължава да вярва във всичко, което Русия прави в Украйна. “Има няколко оценки във военните кръгове за това как ще продължи войната и едната от тях е за поне 5 години”.

Според Трад се очаква в деня на украинската независимост (24 август) да започнат делата срещу пленените войници от “Азовстал”. Членовете на украинския Азовски батальон вече бяха обявени от Руския върховен съд за терористична организация, което означава, че е възможно да се стигне и до смъртни присъди, коментира експертът. “За Зеленски и Украйна това ще е червена линия. Ако това се случи - преговори изобщо няма да има”.

Автор: Мина Киркова