Киев призова Бразилия: Арестувайте Владимир Путин!

Украинският главен прокурор каза, че е получил разузнавателна информация, че руският президент Владимир Путин може да пътува за срещата на Г-20 в Бразилия и призова властите там да се погрижат той да бъде задържан, съгласно заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд (МНС) в Хага, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Путин е обвинен от МНС за военни престъпления, свързани с депортацията на деца, а заповедта за арест беше издадена през март 2023 г. - около година след като Русия предприе пълномащабна инвазия в Украйна.

Москва отрича обвиненията във военни престъпления, а Кремъл определи заповедта за арест като „недействителна и безпочвена“.

Запитан дали е взето решение Путин да пътува за срещата на лидерите на двайсетте най-големи икономики в света, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков днес каза пред медиите: „Не (е взето). Когато има решение, ще ви уведомим“.

Украинският главен прокурор Андрий Костин каза в интервю за Ройтерс, че „е важно за международната общност да останем единни и да държим Путин отговорен“.

Заради информация, че „Путин може да се присъедини към срещата на Г-20 в Бразилия, искам да повторя, че бразилските власти имат задължение като държава страна по Римския статут, да го задържат, ако той се осмели да посети страната“, каза Костин като се позова на договора за създаване на МНС.

„Искрено се надявам, че Бразилия ще го арестува, за да потвърди статута си на демокрация и държава, управлявана от правото на закона“, подчерта той. Ако това не бъде направено се създава риск от прецедент, при който лидери, обвинени в криминални престъпления, могат да пътуват безнаказано, добави украинският главен прокурор.

Бразилия изпрати на Путин стандартна покана за срещата на Г-20 на 18 и 19 ноември в Рио де Жанейро, но засега не е получила сигнал, че той ще присъства, съобщиха бразилските власти.

МНС засега не е коментирал, но говорител на съда също каза, че разчита, че държавите страни по договора и техните партньори ще изпълнят решенията му, включително и заповедите за арест. Страните членки „имат задължение да сътрудничат в съответствие с договора за основаване на МНС“, посочи говорителят Фади Ел Абдала.

Сред шестимата високопоставени руски държавни служители, за които е издадена заповед за арест са още руския комисар за правата на децата Мария Лвова-Белова, бившият министър на отбраната Сергей Шойгу, както и Виктор Соколов и Сергей Кобилаш, които са обвинени за директни нападения срещу граждански обекти.

Въпреки заповедта за арест, през септември Путин не беше задържан по време на официалното си посещение в Монголия, която получи критики от Украйна, че е нанесла удар на международното правосъдие.

Миналата година Путин не се пътува за срещата на страните от БРИКС в Южна Африка и се включи онлайн.

В МНС членуват 124 държави. Съдът беше създаден през 2022 г., за да преследва военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и престъпления, свързани с агресия, които страните членки не могат или не искат да преследват сами.