Мъчително завръщане в Газа: Развалини и разбити мечти

Махмуд Аюб набързо прибира одеяла и дрехи. И той, като много други палестинци, от няколко месеца живее в палатка в бежанския лагер Нусейрат. “Безкрайно съм щастлив, че след 16 дълги месеца най-сетне мога да се върна в северната част на Газа. Новините за примирието ни дават надежда”, казва 33-годишният палестинец. Аюб е баща на три деца.

“Свързахме се с приятели, за да ги питаме какво е станало с къщата ни. Казаха, че е почти напълно разрушена. Не знаем дали ще можем да живеем в нея. Но ще се върнем въпреки всичко. Ако не можем да живеем в къщата, ще опънем палатката до нея и пак ще живеем там”. Семейството подготвя пътуването си - те смятат да стигнат пеша до дома си. “Не знаем как ще е - дали ще е трудно или лесно. Пътят е дълъг - около седем километра”, казва Махмуд, който се притеснява как ще се справят децата му.

Връщането на палестинците на север се забави

В неделя хиляди палестинци чакаха да бъдат допуснати в северната част на анклава. Преминаването пеша трябваше да е възможно според условията на примирието, сключено между Израел и ислямистката групировка Хамас. Израел обаче блокира преминаването, обвинявайки Хамас, че са нарушили условията на споразумението, като не са освободили израелската заложничка Арбел Йехуд.

По-късно от Катар заявиха, че се е стигнало до споразумение между двете страни и Йехуд ще бъде освободена в четвъртък, заедно с още двама израелски заложници. Още трима други ще бъдат пуснати на свобода в събота, както предвиждаше първоначалния план. В замяна на това Израел освобождава палестинци от затворите.

След допълнителната уговорка към споразумението Израел допусна изселените хора от южната част на ивицата Газа да се върнат на север, преминавайки през коридора Нецарим, който израелската армия контролира. Пътната артерия разделя анклава на две. След като в понеделник сутрин хиляди прекосиха коридора пеша, бяха допуснати и автомобили, които обаче бяха щателно проверявани.

Някои палестинци, които не бяха допуснати да преминат през уикенда, опънаха палатките си на мястото, където ги спряха и изчакаха да бъде отворен пропускателен пункт. “В последните два дни спим под открито небе в очакване израелската армия да отвори пропускателния пункт Нецарим, за да се върнем в Северна Газа и да видим какво е останало от разрушените ни домове. Ако изобщо нещо е останало”, каза Ризек Аюб, който чакаше да премине границата заедно със своите роднини.

За някои завръщането е радостно, а за други - трагично

Въпреки всичко атмосферата е приповдигната, казва Амани Захд, която се връща в квартала си в град Газа. “Ужасно е и е странно. Толкова много хора са щастливи. Въпреки всичкото им страдание, те носят щастие в себе си, усещам го”, каза тя пред ДВ. “Убедена съм, че бъдещето ще бъде по-добро”.

Други се връщат обратно с болка - не само защото са загубили домовете си. Тамер ал-Фарани, служител на местна неправителствена организация, казва, че се надява да погребе близките си, които са останали под руините на бомбардираната къща, в която са живели. “Загубих връзка със сестра си, съпруга ѝ и четирите им деца на 1 декември 2024 година. По това време те бяха в къщата в района на Тал ал-Заатар в лагера Джабалия”, казва ал-Фарани.

Хората още са под развалините

Сестра му и семейството ѝ са били разселвани няколко пъти преди да се настанят в бежанския лагер. “Две седмици по-късно разбрахме от други хора, че сградата, в която са били те, е напълно разрушена и всички, които са били там, са загинали. Беше четириетажна сграда, много от загиналите още са затрупани под развалините”, разказва мъжът.

Завръщайки се на север, той се надява да извади близките си изпод развалините: “Казаха ни, че гражданската защита няма нужното оборудване, но ако трябва с ръце ще ги извадим”, казва 27-годишният мъж. Надява се, че ще може да погребе близките си с достойнство.

Гражданската защита в ивицата Газа съобщи, че “по информации, предоставени от гражданите, са записали имена и локации на стотици хора, които са изчезнали”. Откриването на телата обаче е трудно, а напредъкът - много бавен, защото липсва оборудване.

6800 души все още са в неизвестност

Международният червен кръст, който отвори гореща линия за издирване на изчезналите хора, съобщава, че от началото на войната през октомври 2023 г. до края на 2024 г. са докладвани 9200 случая на безследно изчезнали. От тях - 6800 още се издирват.

Възможно е израелската армия да е задържала някои от издирваните хора, а други да са били убити. Някои деца, които бяха отделени от семействата си, сега се събират с близките си. “Искаме да излекуваме раните си, да изградим живота си отново”, казва ал-Фарани. “Загубата е огромна, толкова много хора ги няма. Но трябва да намерим начин да започнем отначало”.

Автор: Таня Кремер