Кримските татари: "Никакви териториални отстъпки"

"Крим ще остане руски", заяви президентът на САЩ Тръмп, като по този начин определи рамката на мирните преговори, инициирани от САЩ. Какво мислят за това кримските татари?

"Мирният план" на американския президент Доналд Тръмп предполага признаването на анексирания украински полуостров Крим за руска територия. Какво мислят по въпроса кримските татари - коренното население на полуострова?

"Нашите хора ще се борят за правото си да живеят на собствените си земи"

"Нашата борба ще продължи. Знаем твърде добре каква е Русия - наследничка на Съветския съюз, който някога депортира майка ми и баба ми", казва местна жителка, пожелала анонимност. "Върнахме се в родината си чак след половин век и няма да я напуснем отново. Ще чакаме тук завръщането на украинската държавна власт", добавя тя.

"Нашият народ се е борил за правото да живее на собствените си земи. Ето защо тази борба ще продължи, каквато и да е политическата ситуация", казва друга жителка на полуострова, която също иска да остане анонимна. Тя припомня, че репресиите спрямо коренното население започват още при царска Русия. След това през 1944 година съветските власти депортират кримските татари в Централна Азия. Разрешено им е да се завърнат в родината си едва през 1990-те години, но през 2014-а Крим отново попада под руска окупация, много кримски татари са преследвани заради проукраинската си позиция и са принудени да напуснат полуострова.

"Днес мнозина са опасяват, че ако Украйна признае окупираните територии за руски, много животи ще се окажат пожертвани напразно в защита на украинската независимост и държавност", казва още кримската татарка за ДВ. Според нея мирният договор, който се обсъжда в момента, ще узакони териториалните отстъпки в полза на Русия. Тогава хората в окупираните територии могат да се превърнат в политически затворници, тъй като там ще се прилага руското законодателство, посочва тя.

"Разчитахме на САЩ като бастион на демокрацията"

Дебатът за предаването на територията на Русия "естествено предизвиква негативна реакция и в ума, и в сърцето", казва Нариман Джелял, първи заместник-председател на Меджлиса и бивш политически затворник. "По време на окупацията на Крим и руската агресия ние разчитахме на САЩ, които повечето украинци и част от жителите на Крим възприемаха като лидер в защитата на човешките права и бастион на демокрацията. А сега виждаме пълен обрат - такъв търговски прагматизъм", критикува той.

От април 2016 година Централният изпълнителен орган на кримските татари Меджлисът е класифициран в Русия като "екстремистка организация", поради което е забранен.

Джелял се позовава на принципната позиция на украинското правителство, което отказва да признае Крим за руски. "Украйна всъщност не може да направи много за местното население. Ето защо символични неща като декларациите за непризнаване на анексирането на Крим и желанието за реинтеграцията му в Украйна са най-важната връзка между нашия народ и свободната територия на Украйна", обяснява бившият политически затворник. "Ако Киев се съгласи с предложението на Тръмп и неговите представители, тази връзка ще се прекъсне", предупреждава той.

"Полуостров на страха"

"Нашият народ никога няма да повярва на Руската империя", казва Сейдамет Мустафаев, бежанец от Крим, който говори за "полуостров на страха". "Не си представям мирно споразумение с Владимир Путин. Винаги съм бил пацифист и искам да живея в мир. Но не разбирам как можеш да преговаряш с човек, чиято крайна цел е унищожаването на украинската идентичност", подчертава той в интервю за ДВ.

Мустафаев иска руско-украинската война да приключи с освобождаването на Крим, както започна с окупацията на полуострова. Сключването на мирно споразумение, съдържащо териториални отстъпки, неминуемо ще доведе до световна война, смята той.

"Не се бия за това"

Кримските татари сред украинските войници, с които разговаря ДВ, са на мнението, че условията за прекратяване на войната до голяма степен зависят от Украйна. Боец, чието прозвище е "Татарин", смята, че никой не може да принуди Украйна да направи териториални отстъпки.

"Сега Украйна има армия, която спря руските войски през 2022 г. и унищожи техния потенциал. Сега тя се сражава не само благодарение на американското оръжие, но и на своето собствено", подчертава той. Признаването на руската анексия на Крим би създало опасен прецедент, който може да предизвика въоръжени конфликти заради териториални претенции по целия свят. "Можете да се откажете от всичко, но не и от собствената си държава. Аз не се бия за това", подчертава "Татарин".

"Споразумението не означава отказ от принципите"

"Суверенитетът, териториалната цялост и правата на украинците в условията на окупация не подлежат на преговори", подчертава Тамила Ташева, депутатка в украинския парламент и постоянна представителка на украинския президент в Автономна република Крим от 2022-а до 2024 година.

"Признаването на Крим за руски би означавало не само отказ от територия, но и зачеркване на преследванията, арестите и депортациите, които украинците и кримските татари трябваше да изтърпят на полуострова", коментира тя пред ДВ.

Според нея справедливото мирно споразумение трябва да се основава на международното право, а реалистичните договорености не означават непременно отказ от принципите - биха могли да дадат възможност и за постепенен процес. "Готови сме на диалог за намиране на решения, но никога няма да признаем окупацията за нещо нормално", уверява Ташева.