Все по-скъп петрол! Войната между Израел и Иран може да се окаже чудесна новина за Владимир Путин

Нападението на Израел срещу Иран е двойна порция добри новини за Кремъл, пише The Spectator.

Години на двупосочна дипломация позволиха на Владимир Путин да се позиционира като приятел на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и на иранското ръководство. Това ще превърне Русия в незаменим партньор за САЩ, когато те започнат дългия процес на закърпване на новите политически реалности в Близкия изток след тази война. Въпреки че досега израелските самолети старателно избягваха да нанасят удари по иранската инфраструктура за износ на петрол, войната неизбежно разтревожи пазарите и повиши спадащите цени на суровия петрол, а заедно с тях и военния портфейл на Путин.

В продължение на три месеца на безрезултатни преговори с администрацията на Тръмп за прекратяване на войната в Украйна руските преговарящи винаги настояваха, че Украйна е само част от глобален пакет от военни, икономически и политически въпроси, при които основните интереси на Вашингтон могат да съвпаднат с тези на Москва. Сега това се случи. След израелските удари Путин беше единственият световен лидер, който разговаря по телефона с Нетаняху, иранския президент Масуд Пезешкян и Доналд Тръмп.

Благодарение на опустошителните военни удари на Израел Вашингтон сега е изправен пред многоизмерно предизвикателство, тъй като се опитва едновременно да предотврати глобален шок в цените на петрола, двустранна война между Иран и Саудитска Арабия и ответни удари срещу американски военни и граждански цели от страна на ирански агенти или пълномощници. Русия, със своите военни и дипломатически връзки с Техеран, неизбежно ще бъде част от този дипломатически баланс. Изведнъж оказването на натиск върху Кремъл да прекрати операциите си в Украйна изглежда като дреболия в сравнение с това да се предотврати пламването на целия Близък изток.

В последно време Русия се представя за съюзник на Иран. Непосредствено след израелските удари руското външно министерство излезе с остро изявление, в което осъди атаките като "категорично неприемливи“ и предупреди, че "всички последствия от тази провокация ще паднат върху израелското ръководство“. Москва също така призова и двете страни "да проявят сдържаност, за да се предотврати по-нататъшна ескалация на напрежението и да не се допусне регионът да изпадне в пълномащабна война“.

Но този удобен съюз в очите на Кремъл е много второстепенен в сравнение с по-важната роля на Русия като глобален играч, който може да застане редом със САЩ и Китай като арбитър на световните дела. Путин може и да е подписал договор за "всеобхватно стратегическо партньорство“ с иранския президент Пезешкиян през януари, но той гледа към много по-голяма дипломатическа награда - да засили собственото си положение като посредник в Близкия изток.

В разговора си с Нетаняху Путин "подчерта важността на връщането към преговорния процес и решаването на всички въпроси, свързани с иранската ядрена програма, изключително с политически и дипломатически средства“. Той също така е предложил своето посредничество "с цел да се предотврати по-нататъшна ескалация на напрежението“, се казва в съобщението на Кремъл.

В разговора си с Тръмп в събота Путин също така сигнализира за готовността на Русия да положи "посреднически усилия за деескалация на кризата“ - и напомни на Тръмп, че Русия всъщност е дългогодишен съюзник на САЩ през годините на преговори с иранците относно ядрената им програма.

Отношенията на Москва с Ислямската република винаги са били в много голяма степен колебливи. През 90-те години на миналия век Москва помага на Иран да създаде първите си балистични ракети с далечен обсег "Шехаб“ и да построи първия граждански ядрен реактор в Бушер, който влезе в експлоатация през 2013 г. Русия и Иран обединиха усилията си, за да подкрепят правителството на Башар Асад в Сирия, като през 2015 г. Русия изпрати военни самолети. Москва доставя и ракетни системи за противовъздушна отбрана С-300 и внася хиляди безпилотни самолети Шахед, които обстрелва безразборно в Украйна.

В същото време Москва подписа през 2015 г. ядреното споразумение с Иран, сключено от САЩ, което бе прекратено от Тръмп две години по-късно. Тази година Москва предложи да се заеме с обогатяването на иранското ядрено гориво като част от евентуална актуализирана ядрена сделка. Тази договореност би могла да позволи на Иран да поддържа гражданска програма за ядрена енергия, като същевременно го лиши от всякакъв повод да обогатява уран до оръжейна степен. Въпреки декларирания съюз, Русия също така се бави с продажбата на Иран на модерни изтребители Су-35, които биха могли да се противопоставят на израелските самолети във въздуха. В замяна на това Израел отказва да предостави на Украйна оръжия въпреки силните молби на Киев.

Непосредствено след нападението на Израел цените на петрола скочиха от под 60 до 75 долара за барел, тъй като нервните търговци се опасяваха от нарушаване на способността на Иран да изнася суров петрол. Скоро обаче се оказа, че израелските военни самолети не са поразили ключова инфраструктура в най-големия ирански петролен терминал на остров Харг, а трафикът в Ормузкия проток в устието на Персийския залив изглеждаше нормален. Вместо това Израел атакува вътрешната енергийна индустрия на Иран, включително газопреработвателни заводи и бензиностанции в цялата страна - може би в опит да предизвика повишаване на цените, което в миналото е предизвиквало антиправителствени протести.

Американският министър на енергетиката Крис Райт съобщи в Twitter, че САЩ "работят в тясно сътрудничество със Съвета за национална сигурност, за да наблюдават продължаващата ситуация в Близкия изток и всички потенциални въздействия върху световните енергийни доставки“. Декодирано, това означава, че Вашингтон ще настоява Израел да не атакува Харг, за да избегне катастрофални щети за икономиката на основния клиент на Иран - Китай. В същото време Израел държи в задния си джоб опцията за ескалация на атаката срещу петролната инфраструктура, докато преговаря както с враговете, така и със съюзниците си.

Всичко това е добра новина за Кремъл, който бе изправен пред перспективата спадащите цени на петрола да увеличат дефицита и да разтегнат бюджета. Големият пожар в Близкия изток обещава да заеме честотната лента на световните медии, а с това и вниманието на избирателите и политиците. Вниманието на света към Украйна ще отслабне - написа в Twitter подкрепящият Кремъл анализатор Сергей Марков. "Войната между Израел и Иран ще помогне за успеха на руската армия в Украйна“.

В минусовата част на таблицата се съобщава, че израелски военни самолети са взривили иранския завод за дронове "Шахед" в Исфахан само няколко дни след като украински дронове с далечен обсег на действие повредиха руския завод за производство на собствени клонинги на "Шахед", известен като "Геран", в Елабуга. Това ще намали възможностите на Москва да продължи нощните си атаки с рояци срещу украински градове, при които в една вълна са били разположени до 450 дро.а тип "Шахед". Но като цяло това е малка цена за един конфликт, който устройва Кремъл до дъно.

Миналия месец администрацията на Тръмп направи на Путин нещо, което изглеждаше като отлично предложение - да осребри печалбите си и да прекрати нападението си срещу Украйна с фактическа граница по сегашната линия на контрол и обещание, че Киев никога няма да се присъедини към НАТО. Но Путин отказа. Много наблюдатели останаха озадачени защо. Сега картината става малко по-ясна. С всеки нов конфликт - особено с голям пожар в Близкия изток - значението на войната в Украйна за Запада намалява малко. И колкото повече възможности има Путин да използва дипломатическата тежест на Русия и да помогне на Вашингтон и Пекин да решат световните проблеми, толкова повече той се отдалечава от ролята на подстрекател на войни и се приближава към желаната роля на висш международен държавник.

Няма как Путин да е предвидил пълномащабната атака на Израел срещу Иран преди месеци, когато започна да протака мирното споразумение на Тръмп. Но той винаги е имал късмета на самия дявол.