Ударите на Нетаняху - лакмус за руско-иранската "дружба"

Израелските удари срещу Иран поставят пред режима на Путин въпроса за границите на помощта, която той може да окаже на Техеран, пише Константин Егерт.

Цените на петрола тръгнаха нагоре, което означава, че и приходите на Русия ще нарастват. Това е само една от последиците от ударите на Израел срещу Иран. Друга последица ще бъде неизбежното отклоняване на вниманието на света от руската агресия срещу Украйна. И двете са добри новини за режима на Путин.

Има ли Путин достатъчно ракети, за да помогне на Иран?

Напълно очаквано Москва осъди израелското нападение. Но дори руският посланик да бъде извикан в израелското външно министерство, за да му бъде връчена протестна нота, това няма да повлияе сериозно на отношенията на руския режим с правителството на Бенямин Нетаняху. Израелският премиер е заинтересован например от запазването на руските военни бази в Сирия, защото вярва, че това ще ограничи влиянието на Турция, която води един вид студена регионална война срещу Израел.

От своя страна иранците са наясно, че въпреки всички уверения за приятелство и съюз от страна на руските управници, те не могат да направят много, за да помогнат на иранския режим. Ако режимът в Техеран има такава нужда, Путин ще се съгласи да приеме на руска територия водещи ирански учени и може би да скрие там някои особено ценни материали и оборудване. Разбира се, Москва ще подкрепи в ООН всяка резолюция, осъждаща Израел.

Възможно е също така Кремъл да нареди на руските производители на бойни дронове да помогнат на иранските си "колеги" във възстановяването на производството - но не безплатно. През десетилетията, в които иранците развиваха ядрената си програма и модернизираха армията и Революционната си гвардия, те натрупаха голям инженерен и технически опит. Отмина времето, в което представителите на руския военнопромишлен комплекс гледаха на иранците отвисоко. Да припомним, че именно Русия купи от Иран лиценза за производство на дронове "Шахед", а не обратното.

Разбира се, Техеран може да иска да купи ракетни системи от Русия - както за противовъздушна отбрана, така и ракети "земя-земя". И ако за първите едва ли ще има проблеми (стига те да са достатъчно за руската армия), то по отношение на ракетите, с които Иран би могъл да поразява цели в Израел ситуацията е доста по-различна. Едно е да помагаш за подобряване на отбраната на съюзник, а съвсем друго - да допринесеш за обещаното от аятолах Али Хаменей отмъщение за израелските удари. Ако на Техеран бъде оказано такова съдействие, то ще предизвика гнева не само на Израел, но и на Съединените щати. Смятам, че ако бъде отправено такова искане, Путин ще трябва сериозно да си помисли дали да го изпълни. Може и дори да не се замисли, а просто да отговори, че би искал, но няма възможност, тъй като самата Русия се нуждае от тези ракети за войната срещу Украйна.

Кремъл губи влияние

Падането на режима на Асад миналата година в Сирия засегна сериозно интересите на Техеран и Москва. Фактическото изгонване от Сирия на най-важния клиент на Иран - ливанското шиитско движение Хизбула, плюс масираните израелски удари срещу позициите на Хизбула в самия Ливан отслабиха силно влиянието на Иран в Близкия изток. Промените в Сирия лишиха Русия и Иран от най-важния им общ интерес и база за сътрудничество.

На пръв поглед режимите в Москва и Техеран имат много общо - те ненавиждат Запада, особено САЩ, мислят най-вече как да оцелеят, а с оглед на напредналата възраст на техните лидери - и как да се самовъзпроизведат. И двата режима разчитат на външен враг, с когото да оправдаят репресиите, към които добавят мобилизация по патриотична линия. Но това са типични черти.

По-важни са различията. За руската диктатура основната цел е да разгроми Украйна, да установи послушен режим в Киев и да унищожи НАТО, подкопавайки организацията отвътре. Особено сега, когато администрацията на Тръмп дава толкова много поводи да се постави под съмнение ангажиментът на САЩ към трансатлантическото партньорство и солидарност. Безрезервната подкрепа на Русия за Иран може да навреди на тази игра, водена от Кремъл. Освен това руснаците може просто да нямат достатъчно ресурси, за да продължат своята война, помагайки в същото време на иранците да водят тяхната. Ако към това добавим и огромните щети, нанесени на иранската военна, енергийна и транспортна инфраструктура от израелските удари, Иран днес изглежда доста слаб, а размерът на помощта, от която се нуждае, е направо шокиращ. Затова мисля, че Техеран едва ли очаква това от Русия.

Въпреки всичко отношението на иранците към Русия е било и си остава предпазливо. Неприятните исторически спомени - както за активната намеса на имперска Русия в иранските дела, така и за съвместната съветско-британска окупация на страната по време на Втората световна война - са фактор, който не можем да пренебрегнем. Разбира се, това не е основното в реалната политика, но иранското общество има дълга памет.

След (почти) пълното си поражение в Сирия, Русия се върна към това, което беше преди намесата си в тази страна през 2015 година - второстепенна държава по отношение на влиянието си в Близкия изток. След израелските бомбардировки иранските съюзници на Путин скоро може да се окажат в същото положение.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.