Русия иска да спре войната в Иран, докато унищожава Украйна: каква е стратегията на Путин

Предлагайки се за посредник във военната конфронтация между Израел и Иран, президентът на Русия Владимир Путин има намерение да върне Москва на преден план на международната сцена и да съхрани своя основен съюзник в Близкия изток – Техеран, подчертава изследователи, пише БТА, цитирайки АФП.

В исторически пран Русия поддържа добри отношения с Израел, където живее голяма рускоговоряща общност. Но руската инвазия в Украйна и войната, водена от Израел в ивицата Газа, критикувана от Москва, разклатиха тези връзки.

Още новини от Украйна

Руските власти бързо осъдиха израелските удари срещу Иран миналия петък, а после руският президент предложи да изиграе ролята на посредник в този конфликт. Във вторник обаче Кремъл каза, че е констатирал, че Израел е сдържан по въпроса за приемането на външно посредничество.

Според Никол Грайевски от мозъчния тръст „Карнеги“ Москва има интерес да намали ескалацията. „Русия не иска промяна на режима в Иран, особено ако тази промяна доведе до едно прозападно правителство, което ще отслаби най-значимото регионално партньорство на Москва от войната в Украйна насам“, казва изследователката.

От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Русия, маргинализирана от Запада, се доближи в голяма степен до Техеран. Киев и неговите съюзници обвиняват Иран, че предоставя дронове и ракети с малък обсег на Кремъл за офанзивата му. Тези обвинения бяха отхвърлени от иранските власти.

Подложени на западни санкции и Русия, и Иран, подписаха през януари глобален договор за стратегическо партньорство, целящ укрепване на техните връзки, по-специално военното сътрудничество, което обаче не е пакт за взаимна защита, като този, който обвързва Русия със Северна Корея.

На регионално ниво Русия има всякакъв интерес да предлага това посредничество, казва Татяна Кастуева-Жан от Френския институт за международни отношения.

„Промяната на режима в Сирия доведе до загуба на точки и за Русия“, допълва анализаторката и припомня, че Кремъл, както и Иран подкрепяха бившия сирийски президент Башар Асад, свален от власт през декември.

В миналото Русия успя да излезе от международната изолация, предизвикана от анексирането от нея на украинския полуостров Крим през 2014 г., като се превърна в незаобиколим фактор в този регион, казва Кастуева-Жан.

Кремъл се намеси военно в Сирия през 2015 г., като тогава спаси властта на Башар Асад в разгара на гражданската война. Същата година Кремъл подкрепи и сделката за иранската ядрена програма, денонсирана от Вашингтон през 2018 г.

Но този съюз с Техеран може да елиминира Кремъл като посредник в конфликта между Иран и Израел.

Според анализатора Константин Калашев подобно посредничество няма да породи доверие в Европа, нито в Израел, тъй като Москва е възприемана като съюзник на Иран. Това предложение беше посрещнато хладно от ЕС. „Русия не може да бъде обективен посредник“, заяви в понеделник говорител на Европейската комисия Ануар Ел Ануни.

„На Кремъл, който иска да постигне мир в Близкия изток, бих казал: Започнете с Украйна“, заяви във вторник дипломат номер едно на Франция Жан-Ноел Баро.

От другата страна на Атлантика Доналд Тръмп, който започна впечатляващо сближаване с Владимир Путин от връщането си в Белия дом през януари, заяви напротив, че е отворен към идеята за руско посредничество. „Русия се опитва да съблазни Тръмп по въпроси отвъд Украйна“, казва Кастуева-Жан.

Президентът на САЩ обеща да приключи войната в Украйна за 24 часа след встъпването си в длъжност, но както изглежда се дистанцира от този конфликт в последните седмици, в момент, в който преговорите между Киев и Москва са в задънена улица.

В началото на юни руският държавен глава каза между впрочем на американския си колега, че иска да допринесе за разрешаването на спора между Вашингтон и Техеран относно иранската ядрена програма.

Този въпрос е в основата на настоящия сблъсък между Израел и Иран. Целта, която Израел, съюзникът на САЩ, оповести във връзка с ударите си в Иран, е да попречи на Иран да се сдобие с атомна бомба, една амбиция, която Техеран отрича да има.

„Като се позиционира като необходим международен посредник, Москва би могла ако не другото да използва този статут, за да изиска облекчаване на санкциите или дипломатическо признание на териториалните ѝ претенции или пък да накара другите да приемат нейното поведение в Украйна“, казва Грайевски.

Ако Москва възприеме ролята на посредник, това ще легитимира Русия в качеството ѝ на голяма необходима сила в момент, в който тя води най-голямата война на агресия на европейска територия от Втората световна война насам, казва Анна Боршевска от мозъчния тръст „Вашингтонски институт“.

За руския изследовател Калачев ако Русия започне да играе посредническа роля в този конфликт това ще бъде лоша новина за Украйна и за Европа с промяна във вниманието на международната общност.