Ще нахлуе ли руската армия в Азербайджан

През последните дни отношенията между Азербайджан и Русия рязко се влошиха. Във федерацията дори имаше призиви руската армия да нападне бившата съветска република в нова „специална военна операция“. Възможно ли е обаче това и какви са причините за това напрежение?

Олександър Коваленко, военнополитически анализатор от групата „Информационна съпротива“, смята, че в момента Русия няма сили да започне нова война на друг фронт, пише OBOZ.ua.

Още новини от Украйна

През последните месеци в Русия се наблюдава рязко засилване на преследването на мигранти, особено на тези, получили руско гражданство . Това се отнася за представители на почти всички неславянски националности, не само за азербайджанците. Но именно азербайджанската диаспора започна да изпитва особен натиск от началото на 2025 г., който кулминира в случай на крещящо беззаконие в края на юни.

В Екатеринбург руските сили за сигурност задържаха до петдесет представители на азербайджанската диаспора по подозрение в извършване на престъпление, датиращо от 2001 г. Главните заподозрени, братята Зиядин и Хюсеин Сафарови, бяха измъчвани и убити в апартамента им при задържането. Разбира се, престъплението няма давност. Но изглежда много странно, че ФСБ изведнъж реши да си припомни случай от 2001 година.

Преследването на азербайджанци в Русия се извършва систематично от няколко месеца и според една от версиите зад тези действия стои първият заместник-ръководител на президентската администрация на Руската федерация Сергей Кириенко. Тоест, всичко това не се случва по някаква местна инициатива, това е въпрос от държавен характер.

Разбира се, Азербайджан не можеше да гледа безучастно, когато нейните граждани бяха открито преследвани, измъчвани и убивани

Мнозина може да останат с впечатлението, че двете страни имат сравнително балансирани отношения, които, ако не са открито приятелски, то поне са добросъседски. Но това е поредната грешка, причинена от лоша информация. Азербайджан и Русия никога не са били добри съседи, а по-скоро обратното.

На 20 януари 1990 г. съветските войски щурмуват столицата на Азербайджан – Баку. Причината за нападението е, че азербайджанският Народен фронт се е превърнал в сериозен съперник на Комунистическата партия на Азербайджан, въпреки че съветските медии манипулират информацията и наричат ​​причина за военната операция в Баку защитата на арменското население. По-късно, след разсекретяването на редица документи, става ясно, че кървавият терор е бил изключително политически по своята същност, планиран предварително. Резултатът от терора беше още по-голямо желание на азербайджанците да бъдат независими от СССР.

Силен Азербайджан не беше нужен нито на стария СССР, нито на новата Русия и затова беше взето решението да бъде отслабен чрез регионален конфликт , който би изтощил ресурси и би му попречил да се развие до пълния си потенциал.

След окупацията на Карабах, съвременна Русия, за да окаже натиск върху двете страни и да поддържа дистанционен контрол над региона, започна да насища както Армения, така и Азербайджан с оръжия.

Нагорни Карабах беше кулминацията на тези отношения, когато Баку освободи окупираните територии и руските „мироопазващи“ сили бяха принудени да се приберат у дома.

През септември 2023 г. Азербайджан започна 24-часова война, която доведе до пълното освобождаване на Карабах , без сериозна съпротива от арменска страна и изтеглянето на така наречените руски миротворци от региона.

Прави впечатление, че паралелно с военните действия на Азербайджан в Карабах, Армения започна да напуска орбитата на влияние на Кремъл и то доста бързо. Вместо стария надзирател, Ереван започна да установява, укрепва и увеличава сътрудничество с Франция, Индия, Гърция и дори Иран .

На 25 декември 2022 година полет 8243 на Азербайджанските авиолинии беше ударен от руска ракета и се разби в Казахстан. Планът на Москва беше самолетът да се разбие в морето и никой никога да не узнае причината за катастрофата. Русия, дори при наличието на факти и доказателства за вината си, продължи нагло да лъже и категорично отказа да се извини за кръвопролитието.

Не е в правилата на Москва да се извинява. Реакцията на Азербайджан беше не само охлаждане на отношенията, но и по-активна работа на азербайджанските специални служби срещу руските агенти в страната.

Азербайджанските специални служби следят ситуацията в страната на много високо ниво и при възникване на активни заплахи им противодействат без колебание. По-специално, през февруари 2025 г. Баку обяви закриването на „Руския дом“ - псевдокултурно представителство на Русия, което в много страни е оперативен щаб за шпиони и работа с агенти.

През последните шест месеца Азербайджан методично, открито, официално и без да привлича особено медийно внимание, прочиства руски агенти на своята територия.

Настоящото преследване на зербайджанската диаспора в Русия е именно реакцията на руските власти на факта, че в Азербайджан методично прерязва болезнено руските опити за контрол над страната.

Историческата памет за престъпленията на Русия е жива сред азербайджанците и настоящият подход към двустранните отношения вече не работи. Докато Русия претърпя тежки репутационни загуби, загуби доверието на партньорите си, предаде сирийския диктатор Башар Асад и Иран и не е в състояние да постигне сериозни резултати във войната срещу Украйна, Азербайджан изглежда не просто по-уверен в регионалната политика, но и достига нивото, от което съветските политици се страхуваха в края на 80-те години на миналия век.

Сегашната ситуация в Южен Кавказ едва ли ще ескалира в разгорещена фаза, в Русия няма сили, които да проведат т. нар. „специална военна операция“ срещу Азербайджан.

Русия за пореден път показа истинското си лице, изкривено от гримасата на расизма и религиозната нетърпимост. И това се случва почти винаги, когато една квазиимперия се чувства несигурна.

И днес Азербайджан е един от първите, които толкова активно се противопоставят на тази форма на изнудване и насилие.