Страните от ЕС обсъждат връщането на военната служба. Ето каква е ситуацията в България

Пълномащабното нападение на Русия срещу Украйна, растящата нестабилност в Близкия изток, завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом хвърлиха европейската отбранителна политика под светлините на прожекторите и накараха Европа да преосмисли своите модели за набиране на войници, пише днес Европейският нюзрум, предаде БТА.

През изминалия месец членовете на НАТО се споразумяха да увеличат разходите за отбрана на 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за всяка страна. Но само увеличението на разходите без достатъчно военнослужещи може да подкопае военната готовност на Европа.

Още новини от Украйна

Тази промяна доведе до това темата за военната повинност да се превърне в обект на политически дебати в целия континент.

Наскоро проведена анкета от Европейския съвет за външна политика в девет европейски страни разкри, че в няколко държави, в това число Франция, Германия и Полша, мнозинството подкрепя връщане на задължителната военна служба, въпреки че при последните две тази подкрепа отсъства сред анкетираните във възрастовия диапазон 18-29 години.

В някои европейски страни наборната служба все още съществува

Много страни от ЕС прекратиха политиката на задължителна военна служба в армията с края на Студената война, докато в други тя остана поддържана при различни срокове на служене и правила.

Девет държави членки имат активна наборна служба към днешна дата – Австрия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Швеция.

Хърватия ще се присъедини скоро към тази група, след като през 2008 г. забрани задължителната военна служба. Основно военно обучение, което ще трае два месеца, ще бъде въведено от януари 2026 г., а тези, които имат възражения по религиозни или етични причини ще преминат три месеца обучение в гражданска отбрана или четиримесечно обучение в местни екипи.

Наборниците ще получават чисто 1100 евро на месец, а техните разходи за храна, транспорт и други ще бъдат покрити. Службата ще бъда зачитана за трудов стаж, а тези, които вече са наети на договор, ще бъдат със запазено работно място за срока на службата. Безработните наборници ще имат също предимство при наемане в държавни и местни институции.

Страните с наборна служба прилагат различни модели: задължителна служба за всички отговарящи на условията граждани, система на лотариен принцип при незапълнени доброволно позиции, селективно набиране на база мотивация и умения.

Кои страни в Европа обмислят въвеждането (отново) на наборна служба?

Няколко европейски държави, които са се отказали от наборната служба разчитат на доброволци за поддържане на войската. В отговор на заплахата за сигурността от страна на Русия германската армия – Бундесверът – смята да попълни редиците си с още поне 60 000 войници.

Това доведе до възобновяване на дебатите относно нуждата от задължителната военна служба в Германия, повече от десетилетие след като тя беше отменена.

Канцлерът Фридрих Мерц миналата седмица заяви, че вероятно ще бъде върната. „Бундесверът трябва да се върне в центъра на нашето общество“, заяви той. „Преустановяването на задължителната военна служба беше грешка, както знаем вече“.

Въпреки това, в рамките на коалиционното споразумение на консервативния блок на Мерц с ГСДП, правителството е длъжно да осигури доброволна военна служба. Социалистите бяха подложени на натиск около това споразумение, но в събота партията одобри предложение на своята национална конференция, което гласи: „Не искаме никаква правна възможност за призоваване на наборници, която да може да бъде активирана преди всички възможности за доброволна служба да са изчерпани“.

„Искаме да дадем възможност за набиране, регистрация и проследяване на млади мъже, подлежащи на военна служба“, се казва в него.

Португалия е друга страна, в която напоследък се разраства дебатът за наборната военна служба.

Поддръжниците твърдят, че тя насърчава гражданския дух, социалното сближаване и подготвя по-добре обществото за справяне с кризи. Критиците обаче посочват високите логистични разходи, въздействието върху индивидуалната свобода и необходимостта от модернизиране на въоръжените сили с висококвалифицирани професионалисти, вместо масова наборна служба.

Задължителната военна служба е определяща реалност през по-голямата част от 20-ти век в страната, когато от Първата република между 1910 и 1926 г. до края на 90-те години на миналия век хиляди млади португалски мъже са били призовани да изпълнят това, което е било известно като техен „граждански дълг към нацията“.

През 2004 г. задължителната военна служба е премахната, отстъпвайки място на професионален доброволчески модел, който остава в сила и днес.

В момента португалските въоръжени сили набират млади хора чрез доброволно записване или срочни договори, като срокът на служба варира от шест месеца до шест години.

Един аспект, който е останал от ерата на задължителната военна служба, е Денят на националната отбрана. Това е еднодневно събитие, насочено към повишаване на осведомеността за въоръжените сили и националната отбрана сред младите хора. Въпреки че не включва военно обучение, участието е задължително за португалските граждани, обикновено веднъж на възраст между 18 и 30 години, и е предпоставка за достъп до определени граждански права, като например получаване на паспорт или кандидатстване за работа в публичния сектор.

България, в миналото една от най-милитаризираните държави в бившия Източен блок, разчита на професионална армия от края на задължителната служба през 2008 г., но към днешна дата се сблъсква с 21,8% недостиг на персонал в армията. Докато набирането на войници изостава въпреки скорошното увеличение на възнагражденията, министър Атанас Запрянов заяви, че ограниченото задължително обучение се обмисля, особено при дейности, свързани с използването на огнестрелно оръжие. Пълно въвеждане на задължителната служба не се обсъжда към този момент, но ако доброволното наемане е недостатъчно, може да бъде върната.

В Румъния задължителната военна служба беше преустановена на 1 януари 2007 г. с присъединяването към НАТО и ЕС. Според законодателството, в случай на война, Румъния може да възобнови задължителната военна служба. Всички граждани могат да бъдат зачислени, включително тези, които не са завършили военната си служба.

След началото на войната в Украйна имаше дискусии, особено онлайн, за евентуално частично или доброволно повторно въвеждане на военна служба, но Министерството на отбраната отхвърли идеята, посочвайки, че е за предпочитане да се разширят доброволческите резерви и да се подобри базата за подбор.

В Полша премиерът Доналд Туск обяви в началото на март, че иска да възстанови форма на военна служба, с цел 100 000 души да участват годишно.

Франция също възобнови дебата. Военната служба беше преустановена през 1997 г. по време на президентството на Жак Ширак. Общественият дебат за военната служба беше възобновен, когато Еманюел Макрон обяви „основен ремонт“ на всеобщата национална служба (ВНС) в интервю пред регионалната преса през март. Възстановяването на задължителната военна служба (за мъже и жени) понастоящем би представлявало годишен бюджет от 15 милиарда евро, според неотдавнашна политически коментар на Върховния комисар на Франция за стратегия и планиране (Haut-Commissariat à la Stratégie et au Plan).

В Белгия наборната служба е отменена през 1993 г., но без да бъда забранявана, което на теория означава, че може да бъде възобновена.

От началото на руската инвазия в Украйна, разговорите за връщането на задължителната наборна служба започнаха, но без да доведат до конкретни действия. Общественото мнение не изглежда да е в полза на военната служба, а според министъра на отбраната Тео Франкен, Белгия не е логистично подготвена за въвеждане, защото ѝ лисват личен състав, казарми и легла.

Настоящото правителство обяви въвеждането на доброволна военна служба за период от една година, за която всеки 18-годишен ще получи покана. Планът е да службата да започне през септември 2026 г. с първа група от 500 доброволци и правителството се надява всяка година до 2028 г. да бъдат наемани 1000 нови войници. Доброволците ще получават месечно възнаграждение около 2000 евро.

Кои страни в Европа са против военната служба?

Докато дебатът е открит в много европейски страни, други въобще не са склонни на подобна политика. В Испания министърът на отбраната Маргарита Роблес още през март 2024 г. заяви, че Испания няма да въвежда военна повинност в отговор на възможността руската заплаха за Украйна да се пренесе и срещу други европейски държави. „Няма да има военна служба в Испания, абсолютно никаква и не мисля, че някой го е имал като идея“, заяви тя в свое изявление.

Словения също не обмисля задължителната военна служба към момента, въпреки недостиг на военен персонал в армията си, според Министерството на отбраната.

Министърът на отбраната Борут Сайович заяви, че следи развитието в страните, които предприемат стъпки в тази посока. „Навсякъде изглежда, че наборната военна служба не е магическа пръчка или панацея“, добави той.

Словакия също изключи този сценарий, като премиерът Роберт Фицо и други официални лица настояват за доброволни алтернативи на фона на години неуспешни усилия за набиране на персонал. Лидери и експерти в областта на отбраната, включително бившият министър Мартин Скленар, са съгласни, че е необходим нов модел, като в момента се обсъждат предложения като финансови стимули и реформи на система на резервисти.

Албания е друга страна, която не бърза да върне наборната военна служба. През ноември 2010 г. парламентът прие закон за нейното премахване, който проправи пътя за създаването на професионална и модерна армия. Тази промяна дойде след дълъг период на задължителна служба, започнал през 1968 г.

В Ирландия идеята за въвеждане на военна наборна служба не е в политическия дневен ред. Страната никога не е имала наборна военна служба от обявяването на независимостта си преди повече от 100 години.

Дебат за половете във връзка със задължителната военна служба

В дебата за задължителната военна служба внимание се обръща и на това дали набирането на войници трябва да важи както за мъже, така и за жени. Жените съставляват около 13% от въоръжените сили, според изследване, проведено през 2023 г. в 12 европейски държави.

Към момента в ЕС, наборната служба важи и за двата пола само в Швеция и Дания.

Датчаните въведоха тази мярка от 1 юли. Това значи, че жени, които навършат 18 години след тази дата ще бъдат наети през 2026 г. и ще бъдат оценени за военна служба наравно с мъжете. Според министърът на отбраната на Дания Трулс Лун Полсен от либералната партия „Венстре“, увеличението е породено от факта, че „трябва да работим здраво, за да защитаваме нашата родина“.

„Просто трябва да имаме повече мъже и жени способни да носят оръжие“, заяви Полсен в своя реч през юни.

Докато Европа се сблъсква с най-сериозните си изпитания от десетилетия, правителства преосмислят не само бюджетите за отбрана, но и ролята на обикновените граждани в защитата на континента. Дали обаче чрез задължителната служба, доброволческите модели или нещо съвсем ново, следващите години ще променят изцяло връзката между цивилните и армията в ЕС.