Какво включва 18-ият пакет от санкции на ЕС срещу Русия?

Двадесет и седемте страни членки на Европейския съюз постигнаха днес споразумение за осемнадесети пакет санкции срещу Русия заради войната ѝ срещу Украйна, след като пакетът в продължение на седмици беше блокиран от Словакия.

Санкциите целят да нанесат допълнителни удари върху руската петролна и енергийна индустрия. Ройтерс прави обзор на включените в пакета мерки.

Още новини от Украйна

Таван на цените на петрола

Централно място в пакета заема по-ниската горна граница на цените на руския петрол - мярка, която има за цел да намали приходите на Москва от енергийни доставки, без да наруши световните пазари чрез пълно прекратяване на руските доставки.

ЕС ще наложи плаващ ценови таван на руския суров петрол, който ще бъде с 15 на сто по-нисък от средната му пазарна цена, съобщиха дипломати от ЕС.

Това означава таван от около 47,60 долара за барел в момента, което е доста под максималната стойност от 60 долара, която Групата на седемте най-големи икономики (Г-7) се опитва да наложи от декември 2022 г. насам.

Мярката има за цел да забрани търговията с руски суров петрол, закупен на по-висока цена, като забрани на корабните, застрахователните и презастрахователните компании да обработват танкери, превозващи такъв суров петрол.

Европейският съюз и Великобритания настояват Г-7 да намали горната граница, тъй като понижението на петролните фючърси направи горната граница от 60 долара до голяма степен неефективна.

Съединените щати обаче се противопоставят, оставяйки ЕС да продължи сам, като Брюксел разполага само с ограничени правомощия за налагане на мярката, тъй като петролът се търгува предимно в долари, чийто клиринг се контролира от американски банки.

Ограничение и на сенчестия флот и търговията с енергоизточници

ЕС вече няма да внася никакви петролни продукти, произведени от руски суров петрол, въпреки че забраната няма да се прилага за вноса от Норвегия, Великобритания, САЩ, Канада и Швейцария, заявиха дипломати от ЕС.

На още 105 плавателни съда е забранен достъпът до пристанищата и шлюзовете на ЕС или прехвърлянето на петрол от кораб на кораб - това е опит да се спре така нареченият "сенчест флот" от стари танкери, използвани за транспортиране на руски петрол и заобикаляне на санкциите.

Общо ЕС вече е наложил санкции на повече от 400 кораба от сенчестия флот.

Тази мярка е насочена към танкери извън ЕС, които са част от сенчестия флот на Владимир Путин, заобикалящ механизма за ограничаване на цените на петрола, които подпомагат енергийния сектор на Русия или които превозват военно оборудване за Русия или крадено украинско зърно.

"Северен поток"

ЕС също така налага пълна забрана за дейности по "Северен поток" 1 и 2, включително за предоставяне на стоки или услуги, като по този начин предотвратява завършването, поддръжката, експлоатацията и всякакво бъдещо използване на газопроводите "Северен поток" 1 и 2.

Финансов сектор

ЕС надгражда съществуващата забрана за предоставяне на базирани в ЕС специализирани услуги за финансови съобщения на определени руски банки до пълна забрана на трансакциите. Така още 22 руски банки, освен 23-те, които вече са обект на забраната, ще бъдат изключени от финансовата комуникационна система СУИФТ.

Освен това Брюксел понижава прага за налагане на санкции на финансови и кредитни институции и доставчици на услуги за криптовалути от трети държави, които осуетяват санкционните мерки срещу Русия, подкрепят агресивната война на Русия или са свързани със Системата за трансфер на финансови съобщения (СПФС) - руската алтернативна услуга за финансови съобщения, разработена от Централната банка на Русия и използвана за предпазване на руските банки от въздействието на санкциите на ЕС.

Мярката има за цел допълнително да ограничи достъпа на Русия до международните финансови пазари и чуждестранна валута.

Страните от ЕС се споразумяха също така да намалят прага за налагане на допълнителни санкции на чуждестранни финансови и кредитни институции, които подкопават санкциите или подкрепят военните усилия на Русия - например чрез заобикаляне на ограничението за цените на петрола.

Забрана за износ, нови вписвания в черния списък

ЕС ще включи в черния списък 26 нови организации за заобикаляне на санкциите, включително седем от Китай, три в Хонконг и четири в Турция, съобщиха дипломати.

Военна индустрия

С цел ограничаване на военния потенциал на Русия ЕС налага допълнителни пълноценни санкции на доставчиците на руския военнопромишлен комплекс, включително на три базирани в Китай структури, които продават стоки, използвани на бойното поле. Тези мерки имат за цел допълнително да ограничат достъпа на Русия до стоки и технологии. Освен това пакетът обхваща осем дружества, работещи в беларуския военнопромишлен комплекс, който подкрепя военните усилия на Русия.

26 нови субекта ще бъдат обект на по-строги ограничения за износ на стоки и технологии с двойна употреба, включително такива, които биха могли да допринесат за технологичното усъвършенстване на руския сектор на отбраната и сигурността. Единадесет от тях се намират в трети държави, различни от Русия (седем в Китай и Хонконг и четири в Турция), и са участвали в заобикалянето на ограниченията за износ, включително за безпилотни летателни апарати (БЛА).

Освен това ЕС договори допълнителни забрани за износ на стойност над 2,5 млрд. евро. Списъкът на ограничените стоки, допринасящи за технологичното усъвършенстване на руския сектор на отбраната и сигурността, вече ще включва стоки за разработване и производство на руски военни системи, като машини с цифрово-програмно управление и химикали, съставящи горива. Освен това съществуващата забрана за транзитно преминаване през територията на Русия се разширява, за да обхване транспорта на избрани икономически важни стоки, използвани в строителството и транспорта.

Закъснялото приемане на санкциите

Пакетът от санкции срещу Русия е 18-ият за ЕС след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г. Но с всеки следващ кръг санкции е все по-трудно да се постигне съгласие, тъй като мерките, насочени срещу Русия, ощетяват икономиките на 27-те страни членки.

Одобрението се забави със седмици заради многократните вета на Словакия и Малта.

Словакия бе сдържана заради опасения от предложенията за спиране на доставките на руски газ, на които тя разчита. Страната оттегли ветото си едва след като министър-председателят Роберт Фицо заяви, че е постигнал максималното, което може да се постигне на този етап.