Психолог назова фрази, които не бива да се казват на дете, дори да ви вбесява

„Успокой се“, „Какво не ти е наред?“ и „Ти ме караш да се ядосвам“ са сред фразите, които родителите е добре да избягват, когато детето е в силен емоционален изблик. Те могат да засилят напрежението, да предизвикат срам или да прехвърлят върху детето отговорността за чувствата на възрастния.

Психотерапевтът Зара Кадир препоръчва вместо „Успокой се“ родителят да назове видимата емоция: „Виждам, че си много ядосан. Аз съм тук и си в безопасност.“ По думите ѝ детето трудно може просто да прекрати гнева си по команда, а подобна фраза често изразява по-скоро дискомфорта на възрастния, отколкото подкрепа към детето.

Фрази, които прехвърлят вината върху детето

Според психолога Ерика Райшър изречения като „Ти ме караш да се ядосвам“ могат да накарат детето да се чувства отговорно за емоциите на родителя. Тя препоръчва възрастният да говори за собственото си състояние и за конкретното поведение: „Имам нужда от малко тишина“ или „Не ми харесва, когато хвърляш играчки“.

Райшър съветва да се избягва и въпросът „Какво не ти е наред?“ Той насочва вниманието към детето като личност, вместо към постъпката. По-полезно е да се каже какво точно не е приемливо и какво може да бъде направено различно следващия път. „Лошият избор не означава, че детето е лошо“, посочва психологът.

Същото важи и за сравненията: „Сестра ти никога не прави така“ или „Защо не можеш да бъдеш като другите деца?“. Кадир предупреждава, че подобни реплики могат да засилят съперничеството между братя и сестри и да подкопаят самооценката. Фокусът трябва да остане върху случилото се и върху решението на конкретния проблем.

Когато възрастният омаловажава преживяването

Фрази като „Нищо не се е случило“ и „Не е голяма работа“ може да звучат успокояващо за възрастния, но не признават преживяването на детето. Вместо тях Кадир предлага: „Изглежда, че това много те разстрои. Разкажи ми какво се случи.“ Така родителят не е длъжен да се съгласи с детската оценка на ситуацията, но показва, че е готов да я изслуша.

Американската психологическа асоциация също препоръчва децата да бъдат насърчавани да назовават емоциите си. Според експертите това им помага постепенно да изразяват разочарованието с думи, вместо с агресивно поведение. Разговорът за причината и последствията е по-ефективен, след като детето вече се е успокоило.

Не всяка последица помага

Заплахи като „Ще ти взема любимата играчка, ако не спреш да крещиш“ могат да изглеждат като бързо решение, но ако наказанието няма връзка с поведението, детето може да го възприеме като произволно. По-смислена е последица, свързана с постъпката: ако е хвърляло топка в дома, да я прибере и да разбере защо играта трябва да бъде навън.

Психотерапевтът не препоръчва и автоматичното изпращане на детето само в стаята му. Вместо това родителят може да предложи обща пауза на по-тихо място. Когато възрастният усеща, че самият той губи контрол, психологът Алън Каздин съветва:

„Влезте в другата стая и се върнете, когато сте по-спокойни.“

Американската академия по педиатрия препоръчва спокойна интонация, изречения от първо лице и конкретно извинение, ако родителят е извикал: „Съжалявам, че ти извиках. Бях ядосан, но това не беше правилният начин да говоря с теб.“ Границата остава важна, но тя трябва да бъде насочена към поведението, а не към достойнството на детето.

Източник: PsychologyToday