Коронавирус и енергетика

Днешната криза подчертава критичната стойност на електрическата инфраструктура и ноу-хау, които са в основата на отговора на пандемията на коронавирус. Това заяви в специален анализ за ФАКТИ проф. Янко Янев, експерт в областта на атомната енергетика. Къде е мястото на енергетиката на фона на пандемията с коронавирус?

Огромният срив, причинен от коронавирусната криза, показа доколко съвременните общества разчитат на електроенергията. Милиони хора са затворени в домовете си, прибягвайки до персоналните си компютри, за да вършат работата си, до сайтове за електронна търговия, за да пазаруват, и до стрийминг на видео платформи, за да намерят забавление. Надеждното захранване с електричество е в основата на всички тези услуги, както и за захранването на устройствата, които повечето от нас приемат за даденост, като хладилници, перални и електрически крушки.

Електричеството е от решаващо значение за работата на вентилаторите и другото медицинско оборудване в болниците, които лекуват нарастващия брой болни. В такава тревожна и бързо развиваща се ситуация, електричеството осигурява и навременното предаване на важна информация между правителствата и гражданите, както и между лекарите и пациентите.

Коронавирусната криза ни напомня за незаменимата роля на електричеството в нашия живот. Кризата също така дава представа за това как тази роля трябва да се разширява и развива в годините и десетилетия напред.

Днес сме свидетели на общество, което има още повече разчита на цифровите технологии, за да продължи с ежедневния си живот, чието използване на енергия става все повече под формата на електричество и където захранването е все по-зависимо от сигурността на неговото производство . В съвременното общество сигурността на доставките на електроенергия е в основата на просперитета и стабилността, но нейното гарантиране изисква последователни действия от страна на правителствата.

Системните оператори имат на разположение различни начини за управление на новите предизвикателства, но извънредни ситуации като блокиране на цели държави по време на глобалната пандемия - създават нови. Например рязкото забавяне на индустриалната и бизнес активност в голяма част от Европа намали търсенето на електроенергия, но също така лиши електроенергийните системи от основен източник на гъвкавост. При нормални обстоятелства мащабните потребители на електроенергия като фабрики могат да коригират използването си, за да помогнат за балансирането на системата, но тази възможност едва ли днес е възможна. Това подчертава необходимостта политиците да оценят внимателно потенциалната наличност на гъвкави ресурси при екстремни условия.

Водноелектрическите централи, един често забравян „работен кон“ на производството на електроенергия, остават основен източник на гъвкавост. Твърдият капацитет, включително ядрената енергия в страни, които са избрали да я запазят като опция, е решаващ елемент за осигуряване на сигурно снабдяване с електроенергия. Политиците трябва да проектират пазари, които да възнаграждават различни източници за техния принос към сигурността на електроенергията, което може да им позволи да установят жизнеспособни бизнес модели.

Въпреки нарастващото използване на цифровите технологии в електроенергийните системи, коронавирусната криза ни напомни и за съществената роля на квалифициран персонал. Поддръжката и ремонта на енергосистемата е трудоемка и трябва да се извършва на място от квалифицирани работници и инженери. Организациите трябва да гарантират, че членовете на персонала остават в безопасност, докато извършват критичната си работа. Ключов урок на настоящата криза е да се гарантира, че електроенергийните системи разполагат с достатъчно ресурси не само от физически активи, но и от човешки капитал.

Днешната криза подчертава критичната стойност на електрическата инфраструктура и ноу-хау, които са в основата на отговора на пандемията на коронавирус. Той също така разкрива някои жизненоважни идеи за бъдещето на електроенергията и какво трябва да направят политиците, за да гарантират, че утрешните системи ще останат надеждни, дори когато те се трансформират от нарастването на технологиите за чиста енергия. Правителствата са правилно фокусирани върху непосредствената извънредна ситуация в областта на общественото здраве, но те трябва да останат бдителни за електроенергийната сигурност и да пазят жизненоважни активи на фона на изключителната нестабилност на пазарите. В тези изключителни времена правителствата могат да управляват без много неща, но не могат да управляват без електричество.

*Проф. Янко Любенов Янев е автор на повече от 150 научни публикации и доклади на конференции; чете лекции в известни университети в Италия, Япония, Русия и САЩ. Продължава активно да участва в обществения живот на страната с публикации, интервюта и конференции свързани с атомната енергетика на България и с въвеждането на природосъобразни и устойчиви източници на енергия.

През 1997 година е поканен на работа в Международната агенция за атомна енергия, в която заема редица важни длъжности. През 2002 година основава програмата на Агенцията за управление на ядрените знания и е неин ръководител до 2012 година. От 2012 година е директор на Института за управление на ядрените знания във Виена, а от 2019 година е изпълнителен директор на Международната академия за ядрена енергетика.