Бус за кренвирши - ако не беше от глупост, щеше да прилича на диверсия

Щеше да е най-добре, ако бяха транспортирали първата пратка ваксини срещу COVID-19 за България с “джипката” на премиера Бойко Борисов. В крайна сметка не е ли все едно къде ще бъдат сложени ваксините, поставени в кашони със сух лед, гарантиращ необходимата температура на пренасяне? Очевидно може да е всякакво превозно средство, след като държавната фирма “БулБио”, която ги внася, се размина с изискванията в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, избирайки микробус за колбаси за първата доставка на ваксини.

За капак автомобилът на частната компания “Белла България” беше и брандиран с реклама на един от продуктите ѝ - кренвиршите “Леки”. Трагикомедията продължи с поставянето на ваксините на Pfizer-BioNTech в 40-годишен съветски хладилник ЗИЛ в РЗИ-Пловдив. Аргументът - бил с дръжка и можел да се заключва с... катинар, макар изискването е да са във фризер на минус 70 градуса, където могат да се съхраняват до 6 месеца след доставка.

За сравнение, в Гърция първата пратка ваксини дойде в специален хладилен ван, ескортиран от шест полицейски коли. Превозът е осигурен от полската частна компания SL Express, предлагаща експресен хладилен и фармацевтичен транспорт в цяла Европа и част от Азия. Транспортните ѝ средства Mercedes-Benz са оборудвани с хладилни кутии, които позволяват да се следи температурата във всеки един момент от пътуването.

Ама защо кренвирши...

Освен че предизвика вълна от подигравки и остроумни коментари, логистиката за първата доставка показва поне два проблема и комуникационният е първият от тях. Разбира се, журналистите поискаха коментар от министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов за превоза с бус за колбаси, а той се опита да измести ракурса. “Зa мeн търceнeтo нa aкцeнт в тaзи пocoкa нe e приeмливo, зaщoтo Бългaрия нe e eдинcтвeнaтa държaвa, къдeтo ce cлучвa трaнcпoртирaнe c чacтни лoгиcтични кoмпaнии”, заяви той и даде пример със САЩ и Канада, където помагали компании, специализирани в доставки на риба тон и сладолед.

От времената на социализма едни от най-евтините колбаси като кренвиршите са обект на вицове за съдържанието в тях - жили, изрезки, твърде много сланина, нитрити, а някои се майтапеха, че слагат и тоалетна хартия. И днес, въпреки рекламите и описаното върху опаковката съдържание, кренвиршите имат лошата слава на нискокачествен продукт. Решението първата пратка ваксини да пристигне с бус, брандиран с марка кренвирши, със сигурност е минало през достатъчно отговорни служители в пресцентровете и медийните екипи. На нито един ли от тези “мозъци” не е светнала червена лампичка, че това е възможно най-лошата реклама на ваксините. Ако не беше от глупост, щеше да прилича на диверсия.

Как се гарантира температурата

През уикенда се появиха съобщения, че няколко града в германската провинция Бавария са забавили ваксинациите заради съмнения за нарушена температурна верига при доставянето на ваксините на Pfizer-BioNTech. Опасенията възникнали, след като прочели данните от охладителните кутии, в които се съхранявали ваксините.

Според обясненията на българския здравен министър, микробусът за доставка на колбаси е бил използван заради термографа, който позволявал да се проследи температурния режим през целия път. Очевидно проф. Ангелов няма опасения, че температурата в превозното средство може да бъде нарушена. От “Белла България” в изявление до медиите също обявиха, че бусовете им са оборудвани “с най-модерната хладилна техника”. В коментар по темата от “Капитал” посочват, че “за да се стигне до микробуса за кренвирши, значи държавното дружество (“БулБио”, б.а.) не е разполагало със специализиран хладилен автомобил, което поставя под въпрос как точно транспортира собствената си продукция и какво пише в разрешителното му за търговец на едро на лекарствени продукти”.

Изводите

Нито доставката на ваксините срещу COVID-19 е обикновена логистика за снабдяване с лекарства, нито процесът на ваксиниране - обичайна противогрипна превенция. Ваксините са осигурени чрез схема за обществени поръчки на ЕС, а процесът по ваксиниране ще покаже дали Общността е способна на достатъчно силна координация и единство предвид критиките в началото на пандемията. Тогава всяка държава се бореше на отделна писта да осигури колкото се може повече маски и защитни облекла за медиците и населението си. Доставката и съхранението на ваксините също е съвсем различно от инфраструктурата за традиционните доставки.

Швейцария и седем държави от ЕС - Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия и Люксембург вече се споразумяха да координират своите стратегии за ваксиниране. Целта е да се улесни и обмена на информация заради трансграничните работници.

Българските управляващи не показват кой знае какъв ентусиазъм. Липсата на целенасочена кампания допринася за повишаване на и бездруго високите нива на колебание относно ваксинирането в страната. За разлика от Гърция, чийто здравен министър обяви целта - ваксиниране на всички гърци над 18 години - по над 2,5 милиона на месец, България няма такива амбиции. От правителството и политическата класа пред камерите публично се ваксинира само министърът на здравеопазването и изявени медици от София, Пловдив и Бургас. Възможен аргумент е, че според националния план в първа фаза се ваксинират лекарите и медицинските сестри. Другаде обаче, независимо от плана, управляващите дадоха личен пример. В съседна Гърция в един ден се ваксинираха премиерът, президентът и председателят на парламента.

Липса на ясна разяснителна кампания

Независимо от телевизионните кадри и фрази като “имаме вече оръжие срещу вируса”, в България няма ясна и прозрачна кампания за необходимостта от ваксините, каквато препоръча Европейската комисия. Колебанията и съмненията относно безопасността им - поради краткия период на разработка и изпитване, споделят много хора извън традиционните антиваксъри. При добре насочена комуникация страховете могат да се разсеят, а следователно и разпространението на пандемията да бъде овладяно.

Ще има ли национален регистър на ваксинираните е друга от темите, за която българските управляващи не говорят - въпреки зачестилите предположения, че ваксинацията срещу COVID-19 може да стане “паспорт” за пътуване. Предстоящите напролет парламентарни избори и предизборна кампания насред процеса за ваксиниране само ще влошат ситуацията - както с осигуряването на ваксини, така и с приложението им. Предизвикателство за здравните власти е и осигуряване на ефективен мониторинг, за да не бъде пропусната втората доза от ваксината.

Успехът или неуспехът на ваксинацията срещу COVID-19 в България не е изолирано действие, а част от координирания отговор на ЕС на пандемията, предизвикала световна криза. Микробусът за кренвирши е българската метафора за усилията.

Автор: Емилия Милчева