Откъде идва нездравият интерес към истории за престъпления и серийни убийци?

Много от нас са склонни да определят себе си като обсебени от истинските престъпления. В наши дни съществува едно огромно общество от хора, които гледат документални филми за криминални "герои", разучават случаи в Google без прекъсване, слушат криминални подкастове и четат книги за серийни убийци и убийства.

Но защо сме такива? Защо сме обсебени от истинските престъпления? Какво в серийните убийци ни привлича по такъв начин, че искаме да знаем дори най-бруталния детайл от престъпленията им, както и от миналото им, че развиваме този нездрав интерес?

Експерти и психолози най-накрая отговарят на въпросите какво се случва в нашите странни мозъци. И се оказва, че всъщност не сме чак толкова странни, пише The Tab.

И така, защо сме толкова обсебени от истинските истории за престъпления?

Една от причините, поради които сме обсебени от криминалните истории, е факторът на човешкия интерес

Дейвид Грийн, преподавател в Юридическия университет във Великобритания, казва пред The Tab, че именно интересът към живота на другите хора и отделянето на истинския човек от случая ни прави толкова запленени. Той каза: "Причините, поради които хората са обсебени от престъпленията като цяло и по-специално от документалните филми за престъпления, са многостранни. Една от основните причини, поради които студентите са привлечени да изучават наказателно право и поради които вярвам, че обществото е привлечено от документалните филми за истински престъпления, е факторът на човешкия интерес. Престъплението може да засегне всеки от нас, независимо от възрастта, пола, етническата принадлежност или социалния статус. То може да се случи на случаен принцип, а когато се случи, може да опустоши живота на хората."

"Развива нездрава мания за живота на другите"

Дейвид добави, че според него хората знаят маскимално много за живота на другите и затова седим и гледаме документални филми за други хора, които правят неща, които дори не можем да си представим. По същата причина през последните десетилетия риалити форматите се радват на такъв огромен интерес по цял свят.

Той каза: "Това разкрива най-суровите човешки емоции и често води до това, че хората стигат до най-ниските точки в живота си. Да бъдеш жалбоподател, свидетел или обвиняем в престъпление може да има последствия за цял живот. Вярвам, че като хора сме болезнено заинтересовани от събития, които могат да имат такова въздействие върху живота на другите. Същият първичен инстинкт, който ни кара да гледаме автомобилни катастрофи, по някакъв начин ни привлича към тези документални филми."

Истинските истории за престъпления ни дават и рядък поглед към правосъдната система

Дейвид казва: "Втората причина е, че обществеността рядко, ако изобщо стигне до там, има възможността да вникне във вътрешния свят на едно престъпление - от полицейското разследване, през работата на адвокатите и юристите, та чак до съдебното производство. Това важи в още по-голяма степен за тежките престъпления. Много хора преминават през целия си живот, без да ги викат да работят като съдебни заседатели. Всичко това означава, че документалните филми за истински престъпления имат рядката способност да открехнат вратата към този скрит свят. Естественото ни любопитство като човешки същества ни привлича към тези документални филми и може да позволи на хората извън правосъдната система да надникнат зад завесата."

"Това е безопасен начин да изследваме мрачните житейски теми"

Психолозите смятат, че интересът ни към истинските престъпления и серийните убийци се дължи на това, че това е лесен начин да изследваме един мрачен свят от комфорта и сигурността на собствения ни дом. В края на документалния филм можем да изключим устройството и да се върнем към нормалния си живот. Психологът д-р Мег Арол заяви пред The Telegraph, че разбира тази човешка мания, защото "истинските криминални истории ни позволяват да изследваме тъмната страна на природата по безопасен начин", а психологът Ема Кени заяви пред BBC, че гледането на криминални предавания може да "предизвика химически реакции в тялото ни, като същевременно утвърждава моралните ни възгледи за добро и зло".

Авторката Кейтлин Ротер добавя: "Искаме да надникнем в психологията на убиеца, отчасти за да се научим как да защитим семействата си и себе си, но и защото просто сме удивени от ненормалното поведение и многото начини, по които могат да се развият изкривените възприятия."

Ако сте от тази група хора и си мислите, че сте сами в пристрастяването си към истинските криминални истории, определено не сте. Дейвид Грийн говорейки специално за американците, добавя: "Ясно е, че сме нация от пристрастени към истинските престъпни истории. Популярността на този жанр може да се дължи на естествения ни човешки интерес, който ни кара да се интересуваме от тъмното и различното, но е изумително да видим, че това може да се дължи и на желанието ни да научим как да се предпазим от опасна ситуация."