Два неизвестни факта за "първото" автомобилно огледало

В Индианаполис има музей, посветен на знаменитото състезание "500-те мили на Индианаполис". Именно там може да се види първото в историята огледало за обратно виждане. Или поне така пише на експоната. Истината обаче е малко по-различна. Пред вас е ярко жълтия болид Marmon, пилотиран навремето от Рей Харун. Точно този болид печели първото състезание "500-те мили на Индианаполис" през 1911 година. Изтъкваната причина за победата на Харун е, че той се отказва от навигатор, като го заменя с малко правоъгълно огледало, закрепено на предния капак на автомобила. Харун има и късмет, защото неговия различен Marmon е одобрен от комисарите на състезанието.   В цялата тази история обаче има, така наречени два секретни факта: 1) това не е първото огледало за обратно виждане; 2) "хитростта" на Харун въобще не сработва по време на надпреварата.   Дайте като за начало да започнем да разглеждаме втората точка. Логичен е въпросът: Как така смяната на навигатор с огледалото не е проработила? Още по онова време пистата Индианаполис Мотор Спидуей е известна с прозвището си "Тухленият двор". И това название не е случайно. Първоначално трасето е било покрито изцяло от керпичени блокчета, а всеки от нас знае какви вибрации предизвиква подобна настилка, дори и в съвременните автомобили. А в случая говорим за състезателен автомобил с изключително твърдо окачване, при това от началото на миналия век. И поради тези причини впоследствие е доказано, че иновацията, която Харун вгражда в болида си е била напълно безполезна. Единствено по-лекото тегло на автомобила му е помогнало да спечели. Сега по първата точка. Съвсем не е вярно, че споменатото огледало за обратно виждане е първото в света. Има едно малко уточнение и то е, че огледалото на жълтия болид Marmon е първото, монтирано на състезателен автомобил. Иначе огледала за обратно виждане са съществували още в края на 19 век, но те са били монтирани на каляски, теглени от коне. Даже Харун признава, че е заимствал иновацията от двуколка теглена от кон. Ако говорим за моторизирани превозни средства, то първите описани огледала за обратно виждане са в книгата на Дорти Левит "Жената и автомобила", излязла от печат през 1906 година. Това по никакъв начин не лишава Харун от заслугите му в автомобилния спорт, но не той е откривателят на автомобилното огледало. Иначе първият патент за огледало за обратно виждане на автомобил е направен чак през 1921 година от Елмер Бергер.