Предисторията на автомобилите с марка Москвич започва през 1930 година. Тогава е създаден завод за сглобка на автомобили наречен КИМ (Коммунистического Интернационала Молодежи). Производството започва с модела ГАЗ-АА, което е лицензно копие на Ford. След края на Втората световна война предприятието е прекръстено на МЗМА (Московский Завод Малолитражных Автомобилей). През 1947 г. от конвейера слиза първата кола с марка Москвич. С течение на времето московските возила се усъвършенстват, но така или иначе става ясно, че мощността им е малка. Тогава група конструктори начело с инженера Игор Окунев разработва нов двигател с горно разположени клапани. Моторът есетствено е на базата на Opel-ов агрегат, цилиндровата му глава вече е алуминиева и в крайна сметка прирастът на мощност е с цели 25%. Така се слага началото на производството на модела 407. Много от възлите и агрегатите са от предишната модификация 402, но въпреки това променената визия и по-мощният агрегат превръщат 407-цата в хит. Дизайнът също е заимстван (по-точно откраднат) от английския Standard Pennant (АВТОпазар бр. 196).
През 60-те години Москвич 407 навлиза в България, но днес са останали твърде малко екземпляри от тази съветска класика. Едно подобно возило е попаднало в ръцете на известния ретроколекционер Иван Мутафчиев. Автомобилът е изключително добре запазен и след лека, но професионална козметика сега изглежда като чисто нов. Километражът му показва 69 000 километра пробег и след проучване на историята на колата може да се твърди, че те са реални.Двигателят е редови четирицилиндров с горно разположени клапани. Работният му обем е 1 358 см3, а мощността е 45 к.с. при 4 500 об./мин. Комплектован е с механична четиристепенна скоростна кутия, като първа и задна предавки не са синхронизирани. Скоростният лост е разположен на кормилната колонка, а предната седалка е цяла с отделни облегалки. Салонът е “спретнат”. В него няма нищо излишно. Уредите са разположени пред водача и отчитат налягане на маслото, ниво на гориво в резервоара, температура на водата (охладителната течност) и ампермер. Единственият овален прибор е скоростомерът, в който е вграден и километражът. Интегрираното радио се намира пред пасажера и е с обхват само на дълги и средни вълни. Подобно на съвременните автомобили Land Rover, капакът на двигателя се отваря с лостче отдясно под арматурата. Също отдясно, но под задната седалка, се намира ръчката за отваряне на багажника. Само когато товарният отсек е отворен, водачът има достъп до резервоара.
Още една новост за времето си и за колите, произведени в СССР, е независимото предно окачване. То е пружинно, докато отзад конфигурацията е стандартна – твърд мост и два ресора. Спирачките са бабаранни и на четирите колела, а въртящият момент се предава чрез кардан на задната ос. Максималната скорост на Москвич-а е 115 км/ч, а средният разход на гориво е 10 литра на 100 километра. Интерес представлява сервизната книжка на автомобила, в която разходът е даден при скорост от 30 до 50 км/ч. Още една подробност е, че бензинът с който трябва да се кара 407-цата, не трябва да превишава 72 октана. Интересно къде ли ще бъде зареден!?
| Технически характеристики | |
| Москвич 407 (1963 г.) | |
| Двигател | редови четирицилиндров |
| Работен обем | 1 358 см3 |
| Мощност | 45 к.с. при 4 500 об./мин |
| Диаметър на цилиндъра и ход на буталото | 76/75 мм. |
| Скоростна кутия | механична четиристепенна |
| Габарити (дължина/широчина/височина) | 055/1540/1560 мм |
| Окачване отпред/отзад | независимо пружинно/твърд мост ресорно |
| Спирачки | барабанни и на четирите колела |
| Радиус на завой | 6 м |
|
Разход на гориво при скорост 30 – 50 км/ч. |
6 литра |
| Максимална скорост | 115 км/ч |
РАДОСЛАВ СЛАВЧЕВ
rslavchev@avto.bg