Преди да позволим достъп до информацията за потребителския ни профил в социалните мрежи, трябва да знаем с какво точно се съгласяваме. Дори след въведеното в закона изискване за изрично разрешение от страна на потребителя за съхраняване и обработване на личните му данни, рискове все пак има, най-вече за т.нар. уязвими групи. Затова за децата до 18 години е задължително не само тяхното потвърждение, но и това на упражняващите родителските права лица. Този коментар направи Константин Райков, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП) по повод актуалния въпрос за опасностите при допускането на онлайн платформи до данните за потребителското ни поведение. Особено след като стана ясно, че най-голямата социална мрежа плаща по 20 USD на месец на младежи на възраст от 13 до 35 години срещу инсталирането на специално приложение за достъп до цялата активност на телекомуникационните им устройства.
Потребителите в тази възрастова група ползват социалните мрежи преди всичко за комуникация, да научават новините по алтернативни канали и да удовлетворяват своите интереси. „Те обаче не осъзнават, че – давайки личните си данни, трафик, снимки, интереси, нагласи и т.н., предоставят в ръцете на икономическите оператори в социалната мрежа богат набор от инструменти, чрез който те могат да бъдат атакувани от рекламодателите, ако става въпрос за покупки. В един момент ефектът от позволението за събиране на информация, включително за това какъв вид стоки харесват, от какъв ценови порядък и т.н., ще се върне лавинообразно към тях и те няма да могат да вземат адекватни решения“, каза Райков, цитиран от телевизия „Европа”.
Възможно е социалните мрежи да рекламират сайтове от друг регион, където правовият ред за защита на потребителите да е съвсем различен. „Потребителите в Европейския съюз са защитени в най-висока степен, но в другите държави икономическите оператори не са длъжни да изпълняват същите задължения и съответно – няма такъв контрол от страна на институциите“, отбеляза той.
Понякога с цел чиста измама се регистрират сайтове с разширения от типа на .eu и .uk, за да се създаде заблудата, че са европейски, а всъщност са базирани в Близкия или Далечния Изток, или в Южна Америка. Предлага се стока на много ниска цена, събират се парите от плащане с карти и нищо не се доставя. Престои обаче онлайн търговията да бъде урегулирана не само на регионално ниво в ЕС, но и по-обширно. Например, Световната търговска организация и Европейският съюз преговарят за създаването на общ регламент, въз основа на европейското законодателство. „Може да ни радва това, че по-развитите в областта на онлайн търговията страни ще възприемат правилата в ЕС. Към момента се говори за 47 от по-големите страни. Щом бъдат обхванати повечето производители, ще се надяваме, че онлайн търговията ще бъде по-добре регулирана“, коментира Райков.