От централната новинарска емисия на bTV разбрах, че според Евростат България е на последно място в ЕС по размер на минималната работна заплата. Новината може да се види и в сайта на телевизията: "Стигнахме дъното на ЕС по минимална работна заплата". Такава новина прочетох също в mediapool (и предполагам, че се разпространява от повечето български медии):
Обобщените данни на Евростат показват, че към края на юли минималното трудово възнаграждение в България е най-ниското сред всички страни членки и двете кандидат-членки Хърватска и Турция.
Новината обаче не е вярна. И всъщност е доста далеч от истината. Минималната работна заплата в България (240 лв., което е 122.71 евро) е значително по-висока отколкото в цял куп европейски страни: Дания, Италия, Австрия, Финландия, Швеция, Исландия, Норвегия и Швейцария. Според Евростат в тези страни няма посочена от държавата минимална работна заплата, тоест равнището й е нула.
Ако ви се стори, че това е дребно заяждане с колеги, ето малко контекст. Много български икономисти от години се опитват да обяснят на обществото, че определянето от държавата на минимална работна заплата е вреден инструмент за намеса на пазара на труда. Тоест минималната работна заплата трябва да се премахне, а не да се вдига. Част от аргументите им са, че тя пречи на свободното договаряне, увеличава безработицата и сивия сектор.
Популистите, основно синдикалисти и опозиционни политици, постоянно спекулират с ниските минимални работни заплати, а управляващите политици постоянно се хвалят с повишаването им. Например правителството на Бойко Борисов реши да вдигне минималната заплата от 240 лв. на 270 лв. от 1 септември, точно преди предстоящите президентски и местни избори. А правителството на Сергей Станишев пък постоянно представяше вдигането й като успех.
В този смисъл сбърканата новина, според която минималната заплата в България е най-ниска в ЕС е вредна, тъй като оказва натиск за вдигането й вместо за премахването й. Заплатите е хубаво да се вдигат, но на основата на свободно договаряне между работодател и служител. Това се случва когато има икономическа свобода и добра среда за бизнес, а не вредни регулации на пазара на труда.