Има огромна разлика между цените на едро и дребно, като при някои стоки надценката достига до 60-70%. Това заяви Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, в предаването "Говори сега" по БНТ.
"Държавната комисия по стоковите борси и тържища всяка седмица изкарва едни данни, а разликата в търговската мрежа е с 60-70%. Въпросът е как се ценообразува," посочи Костов.
Според него, при ценообразуването несъмнено има елемент на спекула. "Българинът е изобретателен и всеки преход ражда опити за спекула. Фазата на бизнес цикъла също понякога поражда по-висока инфлация," обясни икономистът.
Костов подчерта, че е важно да се анализират различните фактори, влияещи върху формирането на цените. "Важно е да отделим каква част от тези 60% е пазар, каква част е фази на бизнес цикъла, за да знаят хората как се ценообразува. Иначе гледат в НСИ една инфлация от 5,3%, влизат в магазина и виждат 50%. Докато не влезем в детайлите, този въпрос ще остане неразбран," допълни той.
Изследването на КНСБ показва интересна тенденция - част от стоките са по-евтини в малките, отколкото в големите търговски обекти. "Това също създава повече въпроси, отколкото отговори. Ценообразуването по региони пък показва неравномерност," каза главният икономист на КНСБ.
Той допълни, че синдикатът е предоставил събраните данни на Комисията за защита на конкуренцията. "Много трудно се доказва картел, но при всички положения това са нереални аномалии. Със сигурност има опити за спекула," категоричен бе Любослав Костов.
По отношение на политиката по доходите през 2025 г., Костов я определи като нехомогенна. "Дадоха се 3 милиарда за заплати, обаче един сектор взе 2 от тях. Ние през цялото време твърдяхме, че трябва да има хоризонтална политика по доходите, за да няма локални протести за недофинансирани сектори," поясни той.
Според икономиста, 2026 г. трябва да донесе по-справедливо разпределение: "Това, което трябва да се случи през 2026 г., не е 5% за едни, за други 55, а за трети – нищо, а да има една цялостна визия. Иначе буфери винаги могат да се намерят."
Любослав Костов отбеляза, че преди тримесечие средната работна заплата в частния сектор е била с около 100 лева по-висока от тази в държавния. С Бюджет 2025 те са се изравнили като средни стойности.
"Не може, влизайки в еврозоната, да орязваме политиката по доходите. Данъците трябва да се променят, но не в посока хората с ниски и средни доходи да посрещнат и тази криза," завърши главният икономист на КНСБ.
Източник: www.dunavmost.com