"Ръстът на заплатите в публичния сектор трябва да бъде ограничен, тъй като това са над 23 млд.лв. всяка година. Ние взимаме дългове, за да се справим, но така или иначе намаляването на разходната част трябва да бъде по-кардинална", заяви пред Нова телевизия изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев, цитиран от novini.bg.
Финансистът Левон Хампарцумян посочи, че така или иначе имаме нисък дълг, но е важно за какво се използва той. „Тези пари се разпиляват”, допълни финансистът и подчерта, че средствата се харчат за заплати в публичния сектор, неефективни проекти, а не, например, за инфраструктура, инвестиции, които да гарантират доходи и т.н.
Кръстев обясни, че приходите са достатъчно високи, дори рекордни всяка година, и няма нужда от увеличаване на данъчната тежест. Той запита, ако се увеличи имотният данък, какви ще бъдат приходите от това и кой проблем точно ще бъде решен. По негови думи идеята за повишаване на ДДС с 2% също няма да реши проблема с разходната част, „която е прекалено раздута”.
„Не може заплатите в бюджетния сектор да бъдат 10% от БВП. Не може пенсиите да са нараснали с толкова висока база, ние счупихме швейцарското правило”, допълни Кръстев.
По негови думи икономиката расте, но трябва да се откажем от някой практики като увеличението на минималната работна заплата „по тази абсурдна формула, която не отговоря на никакви критерии”. Той запита какво означава средна работна заплата, при която повече от 75% от хората в страната взимат под нейното ниво.
Хампарцумян подчерта, че в обществения сектор има заплати, които са по-високи от тези в частния сектор. Той беше категоричен, че преди да вдигаме данъците, трябва да направим системите ефективни.
Кръстев заяви, че не е вярно, че данъците в България не се вдигат и даде пример с увеличаването на максималния осигурителен доход. По негови думи това не е справедливо, тъй като застраховката за безработица е замразена от пет години. „Ние ще получаваме по-малко пари, отколкото сме плащали”, допълни той.
Хампарцумян коментира, че дългосрочното натрупване на бюджетни дефицити накрая води до катастрофа.