На всеки шест месеца се разглежда темата за замразените руски активи. Така се преценява доколко са постигнати целите. През април пак ще искаме дерогация за отлагане на прилагането на санкциите срещу "Лукойл" у нас. Всички други сценарии, базирани на предположения, не са на дневен ред на правителството. Ще уважаваме правовия ред, инвестиционната среда и ще опитаме да минимизираме с всички средства потенциалните опасности от евентуален арбитражен спор. Това заяви министър-председателят Росен Желязков от Тутракан.
Според него Румен Спецов притежава дългогодишен опит като контролен орган, което ще му помогне за заемане на длъжността особен управител. "Пазарът на горивата ще остане спокоен. Цената им се определя от международната цена на петрола. Българският пазар ще функционира нормално и плавно, гарантираме, че рафинерията ще продължи да работи. Санкциите имат много ясна цел - прекратяване на войната в Украйна", добави той.
По думите му е добре институциите да работят хармонично, но за съжаление нещата не действат така. "Всеки да действа спрямо правомощията си в Конституцията. Президентът има право да сезира КС, ако не е съгласен със закона за "Лукойл". Чухме много коментари, ако бяхме се вслушали в тях, нямаше да има дерогация. Правителството спокойно, професионално и тихо убеди американската администрация, че ще можем да спазваме правилата на OFAC войната да не се финансира от рафинерията в Бургас. След 6 месеца ще може да се иска нова дерогация", обобщи Желязков.
По-рано в събота премиерът коментира и получената дерогация в петък. "Направихме възможно най-доброто за рафинерията. Показахме, че когато работим ефективно, в екип, с подкрепата на мнозинството в парламента, резултатът е явен", смята той.
Премиерът акцентира върху интензивните ежедневни разговори, които се провеждат с партньорите от Обединеното кралство и от САЩ още от първия ден на санкциите. Целта е да се гарантира, че никакви средства от дружествата няма да изтичат в нежелана посока. Същевременно е важно рафинерията да продължи да работи безпрепятствено, работещите в нея да бъдат спокойни за труда си и българският пазар да не изпита нито едно затруднение. Премиерът Желязков и министърът на енергетиката Жечо Станков инспектираха напредъка по изграждането на лот 3 „Рупча-Ветрино“ от Вертикалния газов коридор в района на магистрала „Хемус“.
"Предстоят много предизвикателни дни, седмици и месеци пред рафинерията, изтъкна Желязков. Министър-председателят посочи, че е важно да бъде осигурена навременната доставка на нефт, да има безпрепятствени процеси по преработката и дистрибуцията. "Разчитам, че особеният управител и екипът, който ще подбере, чрез предпоставките, които са предвидени в закона, ще внесе необходимото успокоение", изтъкна Желязков. Премиерът също така изрази надежда, че Руската федерация ще се вслуша в гласа на разума и ще спре огъня. Той беше категоричен, че докато войната продължава в Украйна, санкциите от страна на Европейския съюз и от страна на САЩ ще продължат все повече да затягат примката.
Относно напредъка по изграждането на лот 3 „Рупча-Ветрино“ от Вертикалния газов коридор премиерът Росен Желязков подчерта, че страната ни навлиза в нов етап на енергийно развитие, като природен газ вече ще се транспортира по направление Юг–Север. „България ще осигурява доставки чрез диверсифицирани и надеждни трасета, като основен фокус ще бъде върху втечнения природен газ от Гърция и гръцките терминали, предназначен предимно за Украйна, Молдова, Унгария и Словакия", каза той.
Министър-председателят беше категоричен, че правителството потвърждава своя ангажимент да развива стратегически инфраструктурни проекти и да насърчава енергийната независимост на страната. Росен Желязков изтъкна, че проектът е част от по-широка геополитическа динамика, в която конкуренцията на енергийните пазари се засилва. Той акцентира, че диверсификацията на източниците и маршрутите е ключов инструмент за укрепване на енергийната сигурност, особено в контекст на глобална среда, в която формите на конкуренция могат да бъдат както пазарни, така и непазарни. „Затова България трябва да участва с всички свои потенциали – геополитическото си местоположение, умерената си външна политика и най-вече социалното спокойствие в страната“, поясни Желязков. Премиерът подчерта важността от нормалното функциониране на институциите и обществото, както и от активното използване на неразработени национални потенциали. В този контекст беше поставен фокус върху редките метали и природните ресурси, с които страната ни разполага.
Министърът на енергетиката Жечо Станков заяви, че новото трасе ще осигури на България възможността да остане на картата като един от ключовите газови преносители в региона. Той посочи, че това е проект на висока енергийна дипломация, който укрепва партньорствата на България и повишава ролята ѝ в регионалната енергийна система. „От една страна този проект ни дава възможност да работим с нашите партньори. Тук, освен български фирми и стотици квалифицирани работници, участват и високотехнологични компании от Германия и САЩ. От друга страна, именно „Булгартрансгаз“ ще увеличи своите приходи чрез повишения транзит“, подчерта министърът. Той припомни, че в условията на текущата бюджетна процедура енергийният сектор остава един от най-стабилните финансови стълбове на държавата, като повишените инвестиции и нарастващите печалби позволяват изплащането на дивиденти към държавния бюджет – средства, които достигат пряко до българските граждани.
Проектът за Вертикалния газов коридор е от стратегическо значение за сигурността и диверсифицирането на газовите доставки в Централна и Югоизточна Европа. Към момента по трасето на лот 3 Рупча-Ветрино са разчистени 58 км от строителната полоса и са разнесени тръби по 18 км от него. Предстоят ключови инженерни пресичания - под три реки, автомагистрала „Хемус“ и Стара планина - които ще бъдат реализирани чрез хоризонтално насочено пробиване - иновативна технология, осигуряваща висока прецизност и грижа към околната среда. Строителните дейности на българска територия по лот 1 „Кулата-Кресна“ бележат съществен напредък. Трасето от 48 км е напълно разчистено, тръбите са разнесени по цялата дължина, заваръчните работи обхващат над 43 км, а направените траншейни изкопи са 47 км. Успешно са реализирани всички 14 безизкопни преминавания под пътища и жп линии, както и три от петте планирани хоризонтални пробивания.