Агонията продължава и колкото по-дълго трае, толкова по-голямо цунами ще образува. Безопасността по пътищата отдавна се е превърнала в политически проблем. Експертните решения потъват в блатото на политическата клептокрация.
От началото на годината по българските пътища са загинали 455 души. Петдесет и пет от тях остават игнорирани поради вътрешни правила за отчитане на жертвите при пътнотранспортни произшествия. Това означава, че с един полицейски доклад всяко ПТП може да бъде изключено от официалната статистика -„иновативен“ административен подход, който прикрива управленска безпомощност, маскирана като грижа. Това заявяват в становището си от Института за пътна безопасност и допълват:
По-задълбочен анализ показва, че в 30% от дните през годината не е отчетен нито един загинал при ПТП, докато в 18% от дните жертвите са повече от трима на ден. През останалата част от годината ежедневно загиват до трима души.
В месечните данни се наблюдават резки увеличения и спадове на броя на загиналите. Това предизвиква правителствата непрекъснато да предлагат мерки за безопасност на движението без оценка на тяхното въздействие.
Може категорично да се заключи, че движението по пътищата се осъществява в нестабилна транспортна среда. Тази среда се определя от наличните ресурси, законодателството и културните модели. Въздействието върху нея е възможно само и единствено чрез политически решения. Налице са неразбиране и политическа некомпетентност, което води до непрекъснато предлагане на „експертни решения“ и внушаване чрез контролирана медийна среда, че проблемът се корени единствено в поведението на шофьорите.
Игнорира се фактът, че поведението е резултат от средата. Същите тези арогантни и не добре обучени шофьори, попаднали в различна среда - като Германия, Гърция или друга европейска държава - променят поведението си.
В заключение, политическата и управленска немощ застрашават да доведат до срив на транспортната система, което може да се превърне в заплаха за националната сигурност.