На свое заседание на 18.11.2025 г. Конституционният съд се произнесе с тълкувателно решение по конституционно дело, докладвано от съдия Красимир Влахов, предаде БНР.
Решението е във връзка с отказа на бившия председател на НС Наталия Киселова да внесе за разглеждане предложението на президента Радев за референдум с питане дали България трябва да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г.
Задължително тълкуване при искане за референдум, идващо от имащите право по закон на такова искане.
На основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, Конституционният съд реши, че:
"Председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон. Това правомощие по силата на чл. 84, т. 5 от Конституцията принадлежи единствено на Народното събрание".
В мотивите си Конституционният съд отбелязва, че според основния закон народът е единствен източник на държавната власт и тя се осъществява от него непосредствено или чрез предвидените в Конституцията органи. Следователно никой народен представител и в частност председателят на Народното събрание не разполага с право еднолично да осъществява власт и да решава въпроси, които основният закон е възложил единствено на колективния орган, излъчен от избирателите и осъществяващ властта от тяхно име.
Това се отнася и до правомощието на парламента по чл. 84, т. 5 от Конституцията да взема решение за произвеждане на национален референдум.
Съдът посочва, че изключителното правомощие на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по естеството си предполага изключителната негова компетентност да преценява всички предвидени в закона изисквания относно допустимостта на произвеждане на такъв референдум, каквито са въпросите, които могат да се разрешават чрез национален референдум, когато парламентът е сезиран от оправомощените за това по закон субекти.
Тази преценка според Съда е въпрос не просто на процедура, а на конституционна компетентност.
Съдът обръща внимание, че за разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател са изключени от този контрол, което е отчетено и в определението по допускане на искането на президента.
По тази причина издаването на едноличен акт на председателя на парламента, с който по същество се прегражда упражняването на изключителната конституционна компетентност на общонационалното представително учреждение, е нетърпимо от гледна точка на Основния закон, защото на практика заобикаля установения ред за контрол върху актовете на Народното събрание.
В резултат на това се осуетява възможността за проверка относно съответствието с принципите и разпоредбите на Конституцията, а това рискува да постави под съмнение и дори да лиши от съдържание нейното върховенство при упражняване на държавната власт.
В заседанието са участвали 12 конституционни съдии.