След протеста в сряда, който върна държавния бюджет в изходна позиция, политическата сцена у нас остава разтърсена. Управляващата коалиция изпраща противоречиви сигнали, опозицията търси надмощие, а гражданските очаквания продължават да се покачват преди обявения нов протест в понеделник.
Социологът Боряна Димитрова и политологът Петър Чолаков коментираха в студиото на bTV причините за ескалацията, кой стои зад недоволството и дали правителството е застрашено.
Сряда донесе един от най-масовите протести през последните години. Хиляди хора – предприемачи, работници, лекари, учители, синдикати, политици и обикновени граждани – препълниха центъра на София.
„Протестът беше силен и разнороден. Имаше различни групи, но никой не допусна капана той да бъде „брандиран“ като протест на една партия“, подчерта Боряна Димитрова.
Според нея бюджетът е само „поводът“, който отприщи енергия, натрупвана от месеци – от казуси с арести на кметове, през бързото прокарване на законодателни поправки, до липса на диалог между управляващи и граждански сектор.
Източниците на напрежение не са от последната седмица, смята Димитрова и припомни серията от събития като арестът на варненския кмет, свалянето на двама софийски районни кметове, резки разминавания в подхода на институциите по сходни казуси.
„Хората започнаха да питат дали правилата важат за всички. И дали управлението чува сигналите извън своята политическа камбанария“, посочи тя.
Политологът Петър Чолаков определи сряда като „реванш на опозицията“, но предупреди, че тя остава фрагментарна.
„Това е римейк на 2020 г. Тогава имаше разнородни хора, обединени от непоносимост към модела на управление. Но не успяха да създадат стабилна конструкция след това. И сега не е ясно дали могат“, каза той.
Според него протестът е силен, но политическият ефект зависи от способността на силите „да не се самосаботират взаимно“.
След протеста БСП заяви, че при неприемливи промени в бюджета може да „преосмисли участието си в управлението“.