Възможно е правителството да се измъкне от кризата в момента, прогнозира в интервю пред БНР политологът проф. Росен Стоянов, директор на "Политически анализи и прогнози" в "Галъп"
"Съжалявам да го кажа, уважавам персоната на Росен Желязков, но като че ли не визираме правителството, а умението на лидера на ГЕРБ да лавира, правил го е многократно като премиер. Ако са умни и можещи, ще превърнат кризата във възможност", обясни политологът.
В "Неделя 150" той коментира обстановката около оттеглянето и преработването на проекта за Бюджет 2026, ще има отстъпки, а Зафиров заяви, че БСП ще се оттегли от коалицията.
"От 3 гледни точки ще го разгледам. Едната е стандартна - винаги между първо и второ четене е имало промени и не винаги са били положителни за финансовата рамка. Втората е сложността на управление на тази широка коалиция – с дясна партия като ГЕРБ и лява като БСП, балансите са сложни и са въпрос на огромни компромиси. Третата страна е недоволството в два нюанса. Логичното на опозицията и онова, което наричаме "протестна енергия" и идва от улицата е дали то е онова недоволство органично, изконно от 2013, онова по прагматизирано от 2020 г. или нещо принципно ново", анализира проф. Стоянов.
Според него предупреждението на Зафиров за оттегляне на подкрепата на БСП от коалицията, "не е задължително да означава падане на правителството":
"В тази ситуация, в това НС и това разпределение на силите и от друга страна бюджетът се явява като своеобразен вот на доверие на всяко едно управление. Този закон е залог за стабилността в средносрочен план на всяка власт. Ние гражданите и обществото през своите дейности и представители, постоянно да контролираме властта, нищо лошо не се случва. Напротив властта е под напрежение, поставена пред изпитание, срещу нея има изискване и то логично и трябва да се справи с кризата."
Той коментира, че са се направили много интерпретации на изказването на Борисов за "преформатиране":
"Докато си говорим пожелателно и какво е казал авторът, нещата остават в дивото политическо съревнование. Има възможност в рамките на това НС да се излъчи сигнал, че управляващите трябва да формират нагласа за промяна и управленската политика, и насока, по която да се развива, дори на конкретни персони в правителството. Смятам, че в това няма нищо лошо."
За протестите политологът проф. Стоянов обясни, че може да се разграничи енергията на участващите в протестите през 2013, 2020 и 2025 г. и на тази база да се определят тенденциите:
"Все повече протестите ще бъдат млади по-младежки, забавни интересни, тип пърформанс, буйни, несъгласни, против всичко и всички – против статуквото, обнадеждени, романтични и в известен смисъл наивни. Искрено се надявам те да бъдат все повече категорични, но и конкретни. Защото препратката към протестите на младите в Сърбия, ни позволява да направим извода, че без конкретика тази първична енергия на протеста, ако делегира на някому доверие, за да говори от тяхно име, нещата ще се размият. Още по-лошото е, че ще бъдат тенденциозно, грубо и брутално употребени, както нашето поколение бе употребена през 90-те години от политиците."