След техническия преход към еврото страната навлиза в решаващ период, в който стабилността вече не е даденост, а резултат от активни политики и трудни реформи. Това каза в ефира на „Твоят ден“ по Nova News старши анализаторът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.
По думите му въвеждането на еврото носи сигурност за паричната стабилност, но не решава автоматично дълбоките структурни проблеми на страната. След като емоциите около смяната на валутата отшумят, идва моментът за сериозен разговор за дългосрочните цели на България – икономически, фискални и обществени.
„През последните 28 години успехът ни се дължеше на икономическата свобода, стабилните пари и достъпа до европейските пазари. Сега трябва да продължим по този път, но в условията на нова политическа и социална реалност“, посочи експертът.
Ганев подчерта, че България вече се сблъсква с проблемите на по-развитите държави – недостиг на работна ръка, застаряване на населението и нужда от по-висока производителност. Страната се доближава до 70% от средноевропейските доходи – праг, след който емиграционният натиск намалява, а започват да се усещат ползите от по-високия стандарт.
„Световната банка вече ни класифицира като богата страна. Това означава и нов тип предизвикателства – не просто да върнем децата в училище, а да гарантираме качествено образование; не просто да намалим безработицата, а да активираме хората, които са трайно извън пазара на труда“, коментира той.
Според анализатора членството в еврозоната е силен позитивен сигнал към инвеститорите, но то не е достатъчно. Политическата нестабилност, липсата на яснота за данъчната политика и присъствието на страната в „сивия списък“ за пране на пари остават сериозни спирачки.
„Излизането от сивия списък е важно, но то е по-скоро техническа стъпка. Не решава автоматично проблемите с корупцията и върховенството на закона“, подчерта Ганев и добави, че без стабилно управление няма как да се водят последователни дългосрочни политики.
Според експерта България има потенциал да върви към балансиран бюджет без повишаване на данъците и без трупане на дълг за бъдещите поколения.
„В идеална ситуация бихме могли да направим балансиран бюджет още сега, защото има елементи на прегряване в икономиката – особено в кредитирането и пазара на труда. На практика обаче това изисква време и ясен план“, посочи той.
Ганев припомни, че след въвеждането на валутния борд държавният дълг е бил сведен от около 80% до 20% от БВП – доказателство, че страната може да поддържа финансова дисциплина и без постоянни дефицити.
Според Института за пазарна икономика ключът към устойчив растеж е по-ефективна държава и пренасочване на ресурсите към човешкия капитал – образование, здравеопазване и производителност.
„Трябва да си поставим ясни, измерими цели – например да увеличим продължителността на живота или да подобрим резултатите по PISA, а не просто да гоним процент от БВП за дадена сфера“, заяви Ганев.
Еврото не е гаранция за по-високи доходи, но създава условия за ускорено развитие, каза още експертът. Според него е напълно възможно в рамките на едно поколение България да достигне средноевропейските нива на доходи.
„Амбициозната, но постижима цел е през 2026 г. да сме най-бързо растящата икономика в еврозоната, а в следващите години да се наредим сред страните от Централна Европа – Словакия, Литва, Хърватия“, каза той.