"Институцията прокуратура, която е ключова част от съдебната власт, а тя пък е ключова част от държавното управление, е на практика без ръководител, което в нашата правна действителност е едно доста смущаващо положение, защото на главния прокурор са възложени едни много съществени за държавното управление функции - той се явява краен гарант за законосъобразното упражняване на правомощията на прокурорите в цялата страна".
Това каза пред БНР Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд, като подчерта, че вече 6 месеца държавата няма главен прокурор или и.ф. главен прокурор, защото по силата на закона, приет през януари миналата година, се въведе законово ограничение от 6 месеца за временно изпълняващи функциите на гл. прокурор и председатели на върховните съдилища. А Борислав Сарафов към момента, когато беше приет законът, изпълняваше временно функциите на главен прокурор, тези 6 месеца започнаха да текат от влизането в сила на закона, а след тези месеци "той вече губи качеството си на и.ф. гл. прокурор именно по силата на този закон, без да е необходимо някакво произнасяне на някакви органи".
Това, че в продължение на 6 месеца вече имаме Прокуратура, която не се управлява съобразно закона, е нещо, което е дълбока криза на правовата държава, смята той.
"Различни състави на съдилища в страната различно се отнасят към искания на Сарафов за възобновяване на наказателни дела, което е най-често упражняваното правомощие на главния прокурор по закон. Едни ги приемат, други - не. Най-важното е, че няма кой да реши тази ситуация. Едни казват, че той не може да е и.ф. главен прокурор, други - обратно. Няма кой да се произнесе в тази държава и да каже така ли е, или не е така. Това, което наблюдаваме, е абсолютен абсурд. ... ВАС и КС казват, че той не може да бъде там, но той продължава да е там", коментира Янкулов.
Изходът е изключително прост - тези, които са определили Сарафов за и.ф. главен прокурор, решат да прекратят това състояние на нещата и изберат следващ и.ф. за 6 месеца, заяви той и добави:
"Проблемът е, че тези решения, които изглеждат отвън прости и лесни, се оказват много трудни за вземане, защото явно властта в правосъдието не се упражнява по нормалния законов ред, а се упражнява от скрити центрове на власт. Явно това е пречката, защото никакво логично обяснение няма защо Сарафов е толкова важен за тази прокуратура, че трябва да изправя държавата пред състоянието, в което е в момента, та не може някой друг за 6 месеца да поеме временното управление на институцията. Понеже няма логичен отговор, ние трябва да търсим отговора на този въпрос в начина на упражняване на властта в правосъдието, която не се случва в кабинетите и залите, в които трябва да се случва - пред очите на обществото в публичните заседания на Висшия съдебен съвет".