Промени в Изборния кодекс, свързани с начина на гласуване, не бива да се правят в последния момент, тъй като това може да подкопае доверието на гражданите и да затрудни работата на изборната администрация. Това заяви бившият председател на Централната избирателна комисия и юрист Александър Андреев в ефира на NOVA.
В момента в парламента се обсъждат промени, които предвиждат запазване на смесения вот – с хартиени бюлетини и машинно гласуване, но с добавяне на сканиращи устройства към хартиените бюлетини. По-рано Правната комисия отхвърли предложението на ПП–ДБ за изцяло машинно гласуване с контролно преброяване на разписките от машините.
Андреев посочи, че е участвал в заседанията на Правната комисия през последните два дни, където е изразил позицията си, че подобни промени противоречат на стандартите, заложени от Венецианската комисия. Според нея изборното законодателство не трябва да се променя непосредствено преди избори.
По думите му, по време на дискусиите е станало ясно, че част от депутатите, включително представители на ЦИК, не са виждали на практика сканиращите устройства и не са запознати с начина им на работа или с ефекта от тяхното въвеждане. Това поставя под съмнение готовността за прилагането им още на следващите избори.
"Не съм сигурен, че толкова много сканиращи устройства могат да бъдат доставени навреме, нито дали ще бъдат закупени или наети“, отбеляза Андреев. Той допълни, че в обобщения доклад по промените е предвиден резервен вариант – ако устройствата не бъдат осигурени, гласуването да се проведе по досегашните правила с хартия и машини.
Според бившия председател на ЦИК радикалните промени в последния момент биха довели до още по-голямо недоверие сред избирателите и сериозни затруднения за изборната администрация. Той подчерта, че обучението на членовете на секционните избирателни комисии е от ключово значение, както и ефективният контрол върху тяхната работа по време на изборния ден.