Реални, а не формални механизми за борба с корупцията и конфликта на интереси предложи „Възраждане“ преди второто четене на законопроекта за закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и прехвърлянето на част от функциите ѝ към Сметната палата и ГДБОП.
Внесените общо 15 предложения имаха за цел да превърнат антикорупционния контрол в действащ инструмент, а не в административна формалност.
„Заявката този законопроект да бори корупцията и конфликтът на интереси звучи абсурдно.“, заяви Петров от парламентарната трибуна по повод разглежданият на второ четене законопроект на ГЕРБ. По думите му е наивно да се смята, че дейности, които не са работили досега, ще започнат да дават резултат само защото се прехвърлят към друга институция. „Наивно е да мислим, че с тези промени Сметната палата ще бори корупцията със същите служители.“, посочи още той.
„Корупционният риск не се бори с анализи и семинари, платени от българския данъкоплатец“, подчерта Петров, като добави, че единственият начин това да бъде направено е чрез проверки и събиране на сведения.
Именно затова предложенията му бяха насочени към разширяване на правомощията на Сметната палата за извършване на реални проверки върху действията, поведението и стандарта на живот на лицата, заемащи висши публични длъжности. Контролът, според него, не трябва да приключва с напускането на поста.
„Оказва се, че стандартът на живот изключително много се повишава след като лицето престане да заема тази длъжност.“, констатира народният представител, като настоя проверките и събирането на сведения да обхващат период до пет години след края на мандата.
В този контекст той защити и предложението публичните лица да продължат да подават имуществени декларации и след напускане на длъжността.
„Ако не разполага с незаконно придобити средства, няма от какво да се притеснява.“, каза Петър Петров и определи тази мярка като ефективен инструмент за превенция на корупцията. Според него рязкото покачване на жизнения стандарт често се проявява именно след освобождаването от поста, когато контролът практически отсъства.
В изказването си Петров обърна внимание и на необходимостта от по-строг контрол върху пътуванията в чужбина и участието на публични лица в имуществени сделки чрез пълномощници. По думите му това са често използвани механизми за прикриване на незаконно придобито имущество и за заобикаляне на публичността.
„В чужбина няма никакъв контрол върху разходваните средства.“, подчерта той.
Сериозен акцент в предложенията беше поставен върху защитата на гражданите, подаващи сигнали за конфликт на интереси. Петров настоя те да бъдат изрично уведомявани за правата си и да получат реална възможност за съдебен контрол върху отказите за образуване на проверки.
„Не може стотици сигнали да приключват с лаконично решение в два реда, че няма конфликт на интереси и сигналоподателят да няма право да оспори това решение в съда“, заяви той, като посочи статистика за десетки откази и стотици случаи без последици през последните години.
По думите му липсата на ефективни санкции допълнително обезсмисля антикорупционните производства.
„Когато едно лице се е облагодетелствало с десетки хиляди лева, а санкцията е малко над хиляда, ние не постигаме никаква наказателна репресия“, каза Петров. Затова той предложи значително увеличение на глобите и отнемане на трудовото възнаграждение за по-дълъг период при установен конфликт на интереси.
Петров критикува и предвидените глоби за неподаване на имуществени декларации, като ги определи като несъразмерни. „Неподаването на декларация освен това, трябва да е основание за проверка на имотното състояние на лицето, а не просто за глоба“, подчерта той, аргументирайки се, че отказът от деклариране най-често цели укриване на имущество.
В заключение народният представител заяви, че предложенията на „Възраждане“ целят да превърнат Сметната палата в реален инструмент за отчетност, а не в институция с формални функции.
Предложенията не получиха подкрепа от управляващото мнозинство. Без тях закриването на КПК остава институционална промяна без реален ефект върху корупцията и конфликта на интереси.