Народните представители Искра Михайлова и Даниел Проданов внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с който се въвеждат ясни и изрични правила относно наименованията на неправителствените организации, съобщиха от партийната централа.
Основната цел на законопроекта е да бъде преодолян установен законодателен пропуск, който до момента позволява юридически лица с нестопанска цел да използват в наименованията си термини, характерни за държавни органи и институции, без да притежават публичноправен статут или законово определени правомощия. Вносителите подчертават, че макар действащият закон формално да забранява подвеждащи наименования, липсва конкретна регламентация кои думи и словосъчетания създават институционално внушение и предпоставки за заблуда.
В мотивите се посочва, че тази нормативна празнота е довела до трайна практика частноправни субекти да използват наименования, които наподобяват структури, създадени със закон, или органи с публични функции. Това размива границата между публичната власт и гражданската инициатива и създава неяснота относно характера, правомощията и източника на легитимност на съответните организации.
С предлаганите изменения изрично се забранява в наименованието на юридическо лице с нестопанска цел да се използват думи и обозначения, които обозначават или предполагат принадлежност към държавен орган, орган на местното самоуправление или институция, създадена със закон, както и такива, които създават впечатление за упражняване на публична власт. Въвежда се и категорична забрана за използването на думите „държавен“, „държавна“ и „държавно“, освен в случаите, когато това изрично произтича от закон. Законопроектът поставя ясни ограничения и върху използването на думите „национален“, „национална“ и „национално“ в съчетание с обозначения като „агенция“, „институт“, „комисия“, „служба“, „инспекция“, „орган“, „администрация“ и „център“.
Според вносителите подобни словосъчетания са традиционно присъщи на държавни органи, създадени със закон, и тяхното използване от частноправни субекти създава реален риск от заблуждение както за гражданите, така и за институциите и международните партньори.
В мотивите се подчертава още, че в правовата държава публичната власт произтича от Конституцията и закона, а не от самонаименование или терминологично внушение. Предложените промени целят да възстановят ясно разграничение между публичноправните институции и частноправните юридически лица, като по този начин укрепват принципа на правната сигурност и институционалната яснота. Законодателната инициатива има и превантивен характер, като ограничава възможността юридически лица с нестопанска цел да се ползват от обществено доверие, произтичащо от институционално звучащи наименования, при участие в обществени дебати, процедури по финансиране или взаимодействие с държавни и международни структури. С промените се въвеждат и по-ясни и обективни критерии за Агенцията по вписванията при регистрацията на юридическите лица, което намалява риска от противоречива практика и субективна преценка при оценката дали дадено наименование е допустимо. Законопроектът не разширява правомощията на администрацията, а създава предвидими правила за прилагане на закона.
Вносителите от „Възраждане“ изрично подчертават, че предложените изменения не ограничават свободата на сдружаване, гарантирана от Конституцията на Република България, нито засягат целите, дейността или правото на изразяване на юридическите лица с нестопанска цел. Регламентацията се отнася единствено до публичното наименование като елемент от правната идентификация на съответния субект. Законопроектът се прилага еднакво спрямо всички юридически лица с нестопанска цел, без оглед на предмета им на дейност, идеологическа насоченост или източници на финансиране, като не въвежда селективни режими или изключения извън изрично предвидените в закон случаи. Предвижда се тримесечен срок от влизането в сила на закона, в който вече регистрираните юридически лица с нестопанска цел да приведат наименованията си в съответствие с новите изисквания. По този начин се осигурява разумен преходен период и предвидимост за засегнатите субекти, без да се създава допълнителна административна или финансова тежест за държавата.