Ако изборите бяха в първата половина на април, декларативната подкрепа сред заявяващите, че ще гласуват за определена партия, коалиция или кандидат, изглежда както следва: „Прогресивна България“ би спечелила 34,6% от гласовете, ГЕРБ-СДС – 18,5%, ППДБ – 11,4%, ДПС („Ново начало“) – 9,1% и „Възраждане“ – 7,4%. БСП-Обединена левица би била на самия ръб с 4%, недалеч от ръба са „Сияние“ и МЕЧ – съответно с 3,6% и 3,5%. „Величие“ би имало 2,2%, АПС – 1,9%, а ИТН би получила 1,4%.
Данните са от национално представително изследване на социологическата агенция „Мяра“ за Българското национално радио. Базата са решили да гласуват за определени формации или кандидати и това е моментна снимка на електоралните нагласи, като стотици хиляди тепърва ще вземат решение за кого ще гласуват.
При цялата условност на изборните списъци както и на декларативната природа на отговорите на респондентите, потенциалната активност е 50,7% т.е. по-висока в сравнение с намеренията на респондентите преди последните избори и с вероятност да е осезаемо над три милиона души. 1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, твърдят, че възнамеряват да гласуват с „Не подкрепям никого“.
5,6% от цялата извадка са онези, които си признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул на предстоящите избори. Личи, че този процент очаквано е най-висок сред гетоизираните групи. Разбира се, в подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял е много по-висок. Явно е обаче, че сега изглежда нисък – може би заради активизацията срещу купуването на гласове. Може би затова и като че ли има известни очаквания за по-честен изборен процес. Очаквано, 41,2% смятат, че тези избори ще са честни, колкото и предходните, но сред тези, които очакват промяна, преобладават очакванията за по-честни избори: 23,5%. По-нечестни избори очакват 15,6%, а останалите се колебаят.
Сред заявилите, че ще гласуват, около две трети предпочитат да гласуват с машини. 19,1% предпочитат хартията, а 13,2% не са решили. Минимален дял не могат да преценят. Тук, разбира се, трябва да се отчита декларативността на отговорите, но като цяло данните потвърждават предишните наблюдения на „Мяра“.
По естествен път, най-големи са надеждите за правителство на една политическа сила – 33,4%, сътрудничество на две сили или някакъв програмен формат правителство биха искали да видят съответно 14,9% и 12,5%. Правителство с динамични подкрепи си представят 9,2%, а повече от три партии за кабинет си представят като добра опция 8,2%. Над една пета се колебаят.
Близо три четвърти не очакват повишение на жизнения си стандарт след изборите. Данните потвърждават и изводите на публикувания преди ден Индекс на общественото напрежение – който сочи, че цените са сред основните тревоги на българите.
Данните са на „Мяра“ за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени „лице в лице“ с таблети сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.