Публични изявления на белгийския външен министър по време на негово посещение в Република Северна Македония предизвикаха коментари и недоволство у нас. Той заяви, че: „Двустранните въпроси не следва да възпрепятстват процеса на разширяване на Европейския съюз.“ След подписването на т.нар. Европейско предложение, известно още като Френското предложение, въпросите на интеграцията на РСМ в ЕС са въпрос между Скопие и европейските институции на база спазване на критерии и условия.
Става дума по-скоро за незнание, отколкото за политическа провокация, коментира в "Денят започва" проф. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към БАН и председател на Сдружението на потомци на бежанци и преселници от територията на РСМ и приятели.
Проф. д.н. Спас Ташев, Институт за изследване на населението и човека към БАН: "Аз си го обяснявам по-скоро като незнание, но незнанието се дължи на няколко фактора. Първо – не са длъжни белгийските или други представители на дипломацията от Западна Европа да познават в детайли македонския въпрос. Второ – пасивната българска политика през последните години. Непрекъснато апелираме, че трябва да имаме една проактивна политика, но за съжаление не виждаме такива примери, което създава пробойни в общия европейски консенсус. Ако върнем лентата назад, само през последната година президентът на Хърватия е правил подобни изказвания, от Черна гора също са идвали подобни послания. В предишни години дипломацията на Скопие направи пробив в Германия, където Бундестагът тръгна да признава македонска идентичност – нещо, което не е обект на международно признание."
Той обясни, че заради това Сдружението на потомци на бежанци и преселници от територията на РСМ са направили протестна декларация, в която да разясним същността на проблема.
"Европейският съюз има като свой приоритет разширяването към Западните Балкани. Логично е. Когато България беше председател на ЕС, също лансирахме разширяването като основен приоритет. Ръководителите на западноевропейската дипломация не навлизат в детайли.
Имаше дебати в Европейския парламент и беше постигнат европейски консенсус. Само че сега има нов състав на ЕП и една голяма част от евродепутатите вече не познават тези детайли, което показва необходимост от постоянно темата да бъде представяна. Тук става дума за права на човека, а не за двустранен спор. Този проблем възниква от края на 1944 г. По време на комунистическото управление България - София упорито е мълчала по темата за нарушаването на човешките права на хора с българска идентичност. Едва през последните няколко години въпросът започна да се поставя по-ясно и системно."