Икономическият и социален съвет прие на своя пленарна сесия Резолюция за балансиран подход при прилагането на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) и Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ). В нея консултативният орган на работодатели, синдикати и граждански организации призовава за ревизия на въглеродните политики и мерки срещу високите цени на електроенергията. В документа се посочва, че е необходимо да се засили защитата както на индустрията, така и на уязвимите домакинства.
Националните позиции на България пред Съвета на ЕС по Околна среда и по Енергетика, трябва да бъдат преразгледани в контекста на високите цени на електрическата енергия и заплахата от продължителен недостиг на природен газ. ИСС подкрепя изразените позиции на правителствено ниво чрез писмо, подписано от десет държави, до президента на Европейската комисия с искане за ревизия на ЕСТЕ.
Усилията за адаптиране към новите условия за работа на индустрията и нарастващия ценови натиск върху населението следва да се отразят в детайлен секторен анализ на въздействието като се отчитат разликите между експортно ориентираните производства от тези с основен пазар в рамките на ЕС. Съветът подчертава, че спецификата на регионалната енергийна система (повече от 30% дял на електроенергия от централи на изкопаеми ресурси) обуславя цената на електроенергията в България да е в пряка зависимост от пазарната динамика на квотите за парникови газове. Това води до ценови натиск върху предприятията, които понасят както преки разходи за емисии, така и косвени разходи чрез цената на електроенергията. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях и имат силно отражение върху трудовата заетост в страната.
Битовите потребители в България вече плащат цената на регионалния дисбаланс, като от 1 януари 2025 г. заплащат с 8.44% по-високи цени на електроенергия, за да може да се покрият повишените разходи за доставка. В такава ситуация има висок риск за пренасяне на тежестта от високите цени върху домакинствата не само пряко през цените за електроенергия, но и косвено, чрез увеличение на цените на потребителските стоки. Това ще намали допълнително покупателната способност на българите, която и в момента е по-ниска от средноевропейската. ИСС предупреждава и за негативен отпечатък върху доходите на работещите и увеличаване на домакинствата в положение на енергийна бедност.
Да бъде въведен постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да се преоценят плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, се препоръчва в Резолюцията.
Консултативният орган подчертава, че постигането на климатичните цели трябва да бъде съчетано със запазване на икономическата конкурентоспособност и социалната устойчивост, без да се допуска задълбочаване на неравенствата и отслабване на националната икономика.
На пленарната си сесия ИСС прие и Становище „Сива икономика в България“, в което отчита, че през последните години в страната се наблюдава тенденция към постепенното намаляване на сивия сектор, но делът му остава относително висок в сравнение със страните от ЕС. В документа Съветът отправя редица препоръки за по-амбициозни и адекватни мерки за съществено ограничаване и превенция на сивата икономика.