Разходите за персонал в публичния сектор у нас достигат безпрецедентни нива в съвременната ни история, преминавайки границата от 11 процента от брутния вътрешен продукт. Това заяви пред NOVA икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев, предупреждавайки, че настоящият модел на харчене убива икономическия растеж и създава сериозни инфлационни рискове.
Според икономиста, нормалните нива на заетост в администрацията трябва да се движат около 20 процента от всички работещи, докато в момента страната ни отчита значително по-високи стойности.
"Те за първи път минаха миналата година 10-те процента, вече минават и 11%. Това никога не е било в цялата ни нова история. Това е неустойчиво ниво на разходи за персонал", коментира Ганев, подчертавайки, че в момента всеки четвърти зает у нас работи за държавата.
Той предупреди, че простото текущо харчене за възнаграждения и помощи спира развитието на икономиката, давайки за пример ситуацията в съседна Румъния, където рекордният дефицит не води до икономически растеж. Икономистът призова за незабавна промяна в автоматичните механизми за ръст на възнагражденията в администрацията, за да се избегне създаването на очаквания преди приемането на бюджета за 2027 година.
Освобождаването на кадри от публичния сектор обаче е съпроводено със сериозни финансови тежести за съответните ведомства, стана ясно от думите на експерта.
"Ако запазиш човек на работа, му дължиш 12 заплати. Ако го уволниш, му дължиш 20 заплати и си на минус. Министърът реформатор е на минус, защото е освободил тежестта от всички нас, но е платил 20 заплати, а не 12", обясни Ганев.
Като възможни решения на проблема той посочи разсроченото изплащане на тези обезщетения или създаването на специализиран целеви фонд извън бюджетите на отделните министерства. Подобна реформа не би предизвикала сътресения на пазара на труда, тъй като страната ни поддържа едни от най-ниските нива на безработица в Европейския съюз, а освободените служители лесно биха намерили реализация в сектора на услугите.
Относно опитите на държавата да контролира цените на стоките, Ганев изрази сериозен скептицизъм към ефективността на подобни интервенции.
"Ако някой мисли, че в едно министерство може да вземе решения и това да смъкне цените, това по-скоро няма да се случи. Важното е да не се обърка пазара с някакви свръхмерки, които не работят", заяви експертът във връзка с очакваните нови предложения на кабинета за ограничаване на поскъпването.
Икономистът е категоричен, че централният двигател на инфлацията остава държавният бюджет и огромното дефицитно харчене, което в комбинация с рекордното кредитиране помпа потреблението и вдига общото ценово ниво по модела, наблюдаван вече в държави като Унгария и Румъния.