При по-продължителни периоди на суша, без валежи, стотици хиляди българи живеят на воден режим. Обратното – при по-интензивни валежи улици се превръщат в реки, реките излизат от коритата си и наводняват селскостопански постройки, земеделска земя и къщи, като пороите и наводненията в Севлиевско взеха жертва.
В „Интервюто на деня“ темата коментира Николай Николов, който в момента е съветник на министъра на вътрешните работи, а преди това дългогодишен директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Попитан какво е видял на местата, засегнати от бедствието, той казва: „Това, което вие предавате по телевизиите от два-три дни, мъка на хората, тежки наводнения. Но трябва да свикваме с това нещо. Защото факт са промените в климата. Факт са бъдещите големи наводнения. Факт ще бъдат и жегите. Тези две стихии ние не можем да ги преборим. Трябва да свикваме с тях.“
По думите му „свикването обаче не е пасивно да стоим и да чакаме“, а включва изпълнение на стратегически документи и засилена превенция: „Превенцията е между 5 и 8 пъти по-евтина от възстановяването след бедствие.“ Той допълва, че стойността на човешкия живот не може да бъде измерена, а щетите се описват от общинските комисии и държавните институции.
Николов подчертава значението на превенцията чрез поддръжка на гори, почистване на дерета, възстановяване на диги и застраховане, като според него това би намалило риска от бъдещи бедствия.
По отношение на версията за преливане на язовир „Александър Стамболийски“, той заявява: „Има експерти, има назначени комисии, които проверяват този случай. Аз обаче бях там и ще Ви кажа, че не е от него. Но нека това да е мое лично мнение.“
На въпрос защо изключва тази версия, Николов уточнява: „Язовирът „Александър Стамболийски“ започна да прелива, по памет, около 14–14:30 часа. Започнаха по-интензивно да го източват.“
Той допълва, че причината за бедствието е свързана с обилни валежи и необходимост от подготовка за бъдещи подобни събития: „Ясно е, че е имало много дъжд. Ясно е, че в бъдеще ще има още повече дъжд. Трябва да се готвим, да не допускаме повече жертви.“
По повод позиция на експерта Юлиян Попов, че не може природата да бъде извинение и че инфраструктурата не се управлява правилно, Николов заяви: „Солидарен съм.“
Той признава, че в миналото са допуснати строежи в рискови зони: „Ние сме допуснали да построим много жилища, много сгради в рискови зони. Тогава може би не са били рискови, но към настоящия момент тези зони вече са рискови.“
Според него в бъдеще трябва да се избягва строителство в заливни зони и дерета: „Да не допускаме строеж в такива дерета, в заливаеми зони, да оставим природата малко повече да работи самостоятелно.“
Относно бедственото положение в района на Севлиево и Габрово той посочва, че последните ограничения са били отменени в 17:00 ч. и към момента няма бедстващи хора. По думите му основните услуги като електрозахранване и водоподаване са възстановени, а доброволци активно помагат на място.
„Много доброволци работят на терен, помагат, благодаря на тях. Това е една много голяма сила, дадена от сърце“, казва той, като подчертава, че трябва да се мисли повече за превенция, а не само за реакция.
По отношение на повтарящите се наводнения в едни и същи райони Николай Николов обясни, че причината е комбинация от голям водосборен район, силен наклон и бързо стичане на водите: „Когато падне голямо количество вода, всичкото това не бързо, с висока скорост, влиза долу в Росица.“
Той допълва, че проблемът се задълбочава и от строителство в рискови зони, включително върху или около речни корита.
Николов коментира и системата BG-ALERT, като отбелязва, че обучението на общините зависи от тяхната инициатива: „За да бъдат обучени, самата администрация трябва да заяви себе си.“
По думите му системата за ранно предупреждение е ключова: „Ако съм кмет, за мен ще бъде много важно рано да кажа на хората – бягайте, идва висока вода.“