България отчита устойчива тенденция към намаляване на детската смъртност, но показателят остава по-висок от средния за Европейския съюз, пише БГНЕС, позовавайки се на Министерството на здравеопазването.
В документа се представя актуален анализ на състоянието на детското и майчиното здраве, неонаталната грижа и действащите здравни политики. В него се подчертава, че системата разполага с нормативно регламентирани механизми за профилактика, лечение, диспансерно наблюдение и контрол на качеството, като се прилагат национални стратегии и стандарти в областта на педиатрията и неонатологията.
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова посочва:
„Министърът на здравеопазването има задължението всяка година да представя данни за състоянието на здравето на гражданите в страната. В годишния доклад за здравето се анализира здравното състояние на населението, достигнатите нива на показателите, характеризиращи това състояние, както и извършените дейности и разходваните средства за изпълнението на основните цели и задачи в областта на здравеопазването.
Като част от доклада се представя анализ на динамиката на ключовите показатели за нуждите на мониторинга на Националната здравна стратегия 2030, Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрични грижи 2030, както и Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021–2030.“
По данни, цитирани от здравното министерство, коефициентът на детската смъртност през 2024 г. е 4.5‰, при 4.9‰ за 2023 г., 5‰ за 2021 г. и 6.6‰ за 2015 г. Въпреки отчетения спад, България остава над средното ниво за ЕС, което е 3.3‰. От ведомството отбелязват, че този показател е свързан не само с качеството на медицинската помощ, но и с фактори като жизнен стандарт и здравна култура.
В анализа се посочва, че най-голям дял от смъртните случаи при деца до 1 година са вследствие на състояния, възникващи в перинаталния период (50.4%), следвани от вродени аномалии (16.8%), болести на дихателната система (13.5%), симптоми и отклонения, некласифицирани другаде (6.8%) и болести на органите на кръвообращението (3.8%).
Министерството подчертава, че профилактичните прегледи при децата са регламентирани с наредба и се извършват регулярно, като при най-малките – до 1 година – те са ежемесечни. Дейностите се осъществяват чрез програма „Детско здравеопазване“ на НЗОК от общопрактикуващи лекари и педиатри, като при необходимост децата се насочват към допълнителни изследвания, специалисти или болнично лечение.
В болничната помощ диагностиката и лечението се извършват по клинични пътеки и утвърдени алгоритми, а диспансерното наблюдение гарантира проследяване на заболяванията при децата. Контролът върху качеството на медицинската помощ се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
В отговора се подчертава още, че стандартите по неонатология и педиатрия определят минималните изисквания за оборудване, кадрова обезпеченост и организация на медицинската помощ, като лечебните заведения подлежат на строг контрол и лицензиране.
„Контрол по изпълнението на нормативните изисквания при оказване на медицинска помощ, включително на деца, се упражнява от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, която извършва планови и извънредни проверки, анализира качеството на медицинските услуги и изготвя ежегодни доклади до министъра на здравеопазването“, се посочва още.
От здравното министерство допълват, че се прилагат и допълнителни мерки чрез национални програми и целево финансиране за модернизиране на оборудването в лечебните заведения, с акцент върху подобряване на грижите за майчиното и детското здраве.
„Провеждането на устойчиви здравни политики за подобряване на майчиното и детско здраве е държавен приоритет. Акцент са мерките за гарантиране на качествени здравни грижи, превенция, ранна интервенция и повишаване на информираността относно рисковете за здравето при децата и юношите“, заявява министърът.
От министерството подчертават, че резултатите от предприетите мерки са дългосрочни, а системата на здравеопазване продължава да се развива чрез нормативни стандарти, стратегически документи и контролни механизми, насочени към повишаване на качеството на медицинската помощ.