В България системата за управление на качеството в здравеопазването не работи и не функционира. Това заяви в „Лице в лице“ по бТВ Андрей Марков, член на Управителния съвет на Българската болнична асоциация. Разговорът е продължение на темата за броя на лечебните заведения у нас, финансирането на системата и качеството на медицинската помощ.
Бившият здравен министър Петър Москов заяви, че от съществуващите 340 болници у нас са необходими не повече от 100, които да осигуряват качество, непрекъсваемост и спешност.
„Цифрата 100 според мен е съвсем случайно посочена. Би било добро решение, но със сегашната система това няма начин да се случи“, коментира Андрей Марков.
Според Марков една от основните причини пациентите да не усещат подобрение на медицинската услуга е липсата на ефективна система за контрол на качеството.
„Защо пациентите не са доволни от качеството на услугата? Защото качеството не е добро. Факт“, заяви той.
По думите му в България за акредитация на болниците се използва общ стандарт за качество, докато за здравеопазването в редица държави съществуват специфични стандарти, насочени към безопасността на пациента.
„Тези болници, които ги изпълняват, успяват да постигнат гаранции за качество и безопасност на пациента. Останалото е само пожелание“, посочи Марков.
Според представителя на Българската болнична асоциация твърдението, че средствата за здравеопазване у нас са много, е мит.
„Като средства, необходими за съвременна медицинска услуга и съвременно здравеопазване, те са половината от това, което харчим като нация и като държава“, каза Марков.
По думите му публичните средства покриват около 51% от общите разходи за здраве, а останалата част се плаща от пациентите. Това, според него, поставя в най-тежко положение хората с хронични заболявания, нетрудоспособните и пациентите, които имат нужда от сложни интервенции и продължително лечение.
Като възможно решение Марков посочи промяна на финансовия модел.
„Този въпрос има два възможни отговора. Единият е увеличаване на здравните вноски. Другият е развитие на допълнително здравно осигуряване“, обясни той.
По думите му подобни модели работят в редица европейски държави, сред които Германия, Франция и Нидерландия.
„Искаме качеството на европейското здравеопазване, а като че ли не създаваме базата, върху която да стъпи тази система“, заяви Марков.
Друг проблем според него е начинът, по който е организирана здравната система у нас.
„Болниците са заинтересовани да хоспитализират всеки, който се покаже на вратата“, коментира Марков. Той постави и въпроса защо пациентите търсят медицинска помощ основно в лечебните заведения, вместо в доболничната помощ. „Защо ние постъпваме в болница за изследвания? В развитите страни няма такова положение“, каза той.
Марков даде пример и с т.нар. еднодневна хирургия. По думите му в редица държави пациентите постъпват сутрин и напускат лечебното заведение няколко часа по-късно. „У нас стоят по три дни, защото толкова е клиничната пътека. Някои клинични пътеки изискват минимален престой, който не е необходим“, обясни той.
Беше засегнат и въпросът за големите разлики в цените, на които лечебните заведения купуват лекарства. Марков заяви, че подкрепя електронните търгове.
„Твърдо сме „за“. Тук отново проблемът е в управлението на системата“, посочи той.
Според него, когато нормативната уредба позволява на ръководител на болница да спести или да получи повече средства, той ще използва тази възможност.
„Този, който дава баницата, е виновният. И това е законът и депутатите, които са го направили“, каза Андрей Марков.