Проектите за държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и този на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. влизат за обсъждане в пленарната зала на Народното събрание.
Това се случва, след като финансовите документи получиха одобрението на ресорната Комисия по бюджет и финанси след маратонско 10-часово заседание, а впоследствие бяха разгледани и от останалите парламентарни комисии.
Амбицията на управляващото мнозинство е трите закона да бъдат окончателно гласувани и приети на две четения до края на месец юли.
Основни макроикономически параметри
Внесеният от Министерския съвет проект за Бюджет 2026 стъпва върху прогноза за икономически растеж от 2,7% и средногодишна инфлация от 3,5 на сто. Очаква се брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да надхвърли 120 милиарда евро.
Най-много дебати и критики обаче предизвиква заложеният рекорден дефицит от 5,7% от БВП, който значително надхвърля традиционния таван от 3% за еврозоната. Финансовата рамка предвижда общият размер на държавния дълг да достигне над 37 милиарда евро, като е заложен лимит за поемане на нов дълг до 10,5 милиарда евро.
Социални мерки и доходи
В макрорамката са заложени промени в ключови социални и осигурителни параметри:
Минимална работна заплата: Проектът предвижда увеличение до 620,20 евро. Максимален осигурителен доход: Прагът се вдига до 2300 евро. Минимален осигурителен доход: Нивата му се изравняват с тези на минималната заплата.Социалният министър Наталия Ефремова поясни, че този бюджет до голяма степен „санира“ и узаконява завареното положение в публичните финанси, тъй като се приема по средата на текущата година. Според управителя на НОИ Весела Караиванова-Начева, лъвският дял от разходите в осигурителния фонд отива за пенсии – близо 1,79 милиарда евро. Същевременно от Министерството на правосъдието побързаха да опровергаят спекулациите, като увериха, че в държавния сектор не се предвижда намаляване на възнагражденията на магистратите и съдебните служители.
Критики от опозицията и бизнеса
Синдикатите и работодателските организации приеха финансовите планове на правителството в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) с сериозни резерви. Бизнесът остро разкритикува вдигането на осигурителните прагове, аргументирайки се, че това ще натовари висококвалифицираните кадри и ще стимулира сивата икономика.
В парламентарните комисии опозицията се обяви против финансовата рамка заради липсата на структурни реформи, замразяването на част от плащанията за майчинство и безработица в средносрочната прогноза, както и заради сериозния ръст на държавния дълг. Експерти от Фискалния съвет също напомниха, че огромна част от разходите за пенсии продължават да се покриват директно от държавния бюджет, вместо от осигурителни вноски, което изисква дългосрочна стратегия за реформа.
Предстои да се види какви корекции ще бъдат направени в текстовете между първо и второ четене в пленарната зала, където се очакват бурни политически дебати.