Министър-председателят Румен Радев няма да участва в срещата на съюза от държави за координирана военна подкрепа за Украйна, известен като „Коалиция на желаещите“, съобщават от БГНЕС. Решението отразява позицията на премиера срещу предоставянето на допълнително въоръжение за Киев и позиционира страната встрани от общоевропейските усилия за сигурност.
От агенцията са изпратили въпроси до министър-председателя за причините България да не бъде представена на форума и дали е получил покана, но до момента отговор липсва.
Концепцията за „Коалиция на желаещите“ започва да се оформя в началото на 2024 година след поредица от срещи в Париж, инициирани от френския президент Еманюел Макрон и подкрепени от Великобритания. Инициативата обединява над 30 държави, сред които водещи европейски сили, САЩ и партньори в НАТО.
Основните цели включват осигуряване на съвременни системи за противовъздушна отбрана и ракети с голям обсег, изграждане на логистични хъбове, съвместно производство на боеприпаси и обучение на украински военнослужещи. Форматът предвижда и изработване на оперативни планове за гарантиране на сигурността. По време на предишни правителства България участва в инициативата, включително с предложения за координационен морски център в Черно море.
Отказът от участие кореспондира с реториката на Румен Радев срещу военната помощ за Украйна. Премиерът многократно заявява, че изпращането на въоръжение удължава конфликта, "налива масло в огъня" и крие риск от пряк сблъсък с Русия. В настоящото правителство той застъпва тезата, че страната не разполага с излишен военен капацитет, който да предостави, без да оголи собствената си отбрана.
Според премиера фокусът трябва да бъде върху социалните разходи и икономиката. Вместо военна подкрепа, Радев настоява за спиране на бойните действия и преминаване към мирни преговори. Според източника, в последните дни министър-председателят е заявил, че няма да пречи на участниците в коалицията да помагат на Киев, но България няма да се включи.
Политиката на дистанциране оставя България изолирана в рамките на Европейския съюз и НАТО. За разлика от държави от Източния фланг като Румъния, Полша и балтийските републики, които са двигатели на формата, отказът на София води до липса на стратегическо доверие.
Съюзниците все по-рядко споделят чувствителна информация, а неучастието в съвместни отбранителни програми ограничава шансовете на българския военно-промишлен комплекс да усвоява европейски фондове за модернизация.
Разминаването между правителството и Брюксел е съществено, тъй като за европейските институции подкрепата за Украйна е приоритет за сигурността. На днешната среща се обсъждат дългосрочни макрофинансови пакети за десетки милиарди евро, използване на приходи от замразени руски активи за оръжие и преструктуриране на европейската отбранителна индустрия. Решението на България да остане извън форума е ясен политически сигнал за въздържане на най-високо държавно ниво.