Омбудсманът Велислава Делчева изпрати становище до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова и председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика Венко Сабрутев по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Тя призова между първо и второ четене да бъдат преразгледани предложените промени в Кодекса на труда чрез преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон, които засягат начина на изчисляване и признаване на трудовия стаж, както и механизма за определяне на минималната работна заплата.
Според омбудсмана подобни промени не трябва да бъдат приемани в рамките на бюджетната процедура, защото засягат трайни институти на трудовото законодателство и имат пряко отражение върху основни трудови и социални права на гражданите.
„Предвид значимостта на предлаганите изменения за трудовите права на работниците и служителите, считам, че те заслужават самостоятелно обсъждане извън бюджетната процедура, доколкото засягат трайни институти на трудовото законодателство и имат отражение върху упражняването на редица трудови и социалноосигурителни права“, пише Велислава Делчева.
В становището си общественият защитник подчертава, че измененията в чл. 355 от Кодекса на труда променят из основи действащия модел за изчисляване на трудовия стаж, като преминават от календарния принцип към изчисляване въз основа на действително отработените часове.
Според омбудсмана това е най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега и не може да бъде разглеждана като съпътстващо изменение към закона за държавния бюджет.
„По същество това представлява най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега. Доколкото трудовият стаж е юридически факт, от който зависи възникването и упражняването на множество трудови права, подобна промяна следва да бъде предмет на самостоятелно обществено обсъждане и мотивиране, а не да бъде въвеждана чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет“, посочва в становището си Делчева.
Тя обръща особено внимание на предлаганата промяна при признаването на трудовия стаж на работещите на непълно работно време. В становището си посочва, че при действащата уредба лице, което работи по трудов договор на четири часа дневно в продължение на една календарна година, придобива една година трудов стаж. При предложените текстове при същата фактическа работа ще се признава приблизително шест месеца трудов стаж.
Според омбудсмана това може да засегне значителен брой работници и служители, включително родители на малки деца, хора с трайни увреждания, пенсионери, учащи се и всички, за които непълното работно време е единствената възможност за заетост.
Велислава Делчева обръща внимание и на друг факт – липсва оценка как тези промени биха се отразили върху правото на платен годишен отпуск, допълнителния платен отпуск, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, обезщетенията, условията за заемане на длъжности, за които законът изисква определен трудов стаж, както и върху всички останали права, които законодателството свързва с придобития трудов стаж.
Делчева подчертава, че особени въпроси пораждат и предложените правила за лицата, които работят едновременно по повече от едно трудово правоотношение. Според омбудсмана не е ясно как ще се изчислява трудовият стаж по всяко правоотношение, как ще се прилага ограничението той да не надхвърля календарното време и как работодателите ще определят признатия трудов стаж при наличие на няколко действащи трудови договора.
„Предложените изменения в чл. 355 от Кодекса на труда представляват една от най-съществените реформи в уредбата на трудовия стаж през последните десетилетия. Те засягат пряко упражняването на множество трудови и социални права и поради това не следва да бъдат приемани като съпътстващи изменения към закона за държавния бюджет“, категоричен е омбудсманът.
Делчева обръща внимание и на липсата на преходна уредба, която изрично да предвиди, че новият начин на изчисляване на трудовия стаж ще се прилага само за стажа, придобит след влизането в сила на закона. Тя посочва, че подобна разпоредба е необходима, за да бъдат гарантирани принципите на правната сигурност, предвидимостта и защитата на придобитите права.
Омбудсманът изразява сериозни резерви и към предложението през 2026 г. да бъде спряно действието на механизма за определяне на минималната работна заплата. Тя подчертава, че подобна мярка трябва да има изключителен характер и да бъде подробно мотивирана, защото засяга доходите на най-нископлатените работници.
Отбелязва още, че едновременно със замразяването на минималната работна заплата законопроектът предвижда увеличение на минималните осигурителни доходи и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което създава риск от нарушаване на баланса между политиката по доходите и осигурителната политика.
„Преди приемането на измененията е необходимо да бъдат извършени задълбочена оценка на въздействието, широко обществено обсъждане и анализ на отражението им върху всички права, които законодателството свързва с придобития трудов стаж. Смятам, че това е един от най-важните въпроси в целия бюджетен пакет и заслужава самостоятелна дискусия, а не разглеждане единствено в рамките на бюджетната процедура“, допълва Велислава Делчева.
В заключение призовава между първо и второ четене народните представители внимателно да преценят всички предложени изменения в Кодекса на труда, като проведат необходимия обществен и експертен дебат и гарантират, че всяка промяна в трудовото законодателство ще бъде съобразена с принципите на правната сигурност, защитата на придобитите права и интересите на работниците и служителите.