В бюджета има няколко положителни момента, които е редно да бъдат отбелязани, но съществуват и сериозни основания за критика. Те са свързани с прекомерния дефицит, нарастващия държавен дълг и недостатъчно амбициозните реформи. Според нас трябваше да се подходи по-смело. Много от необходимите реформи бяха отложени за следващия бюджет, който не е толкова далеч във времето, но част от тях можеха да бъдат реализирани още сега. Това каза председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
"Безспорен положителен аспект е, че не се променя данъчно-осигурителният модел и не се увеличават данъчните и осигурителните ставки. Освен това бяха "извадени скелетите от гардероба" – няма скрити разходи, прехвърлени задължения или изтеглени приходи от бъдещи периоди, с които да се създава изкуствено по-добра картина на бюджета. Задълженията към бизнеса няма да бъдат отлагани, извършените дейности ще бъдат разплатени и няма да се изтегля ликвидност от икономиката", обясни той.
Според него е положително отпадането на редица автоматизми, както и предвижданото намаление на разходите с 10% в част от бюджетните структури и министерства, макар и с множество изключения. Правилно е също така по-високото облагане на хазартната дейност. "Предвидени са мерки за изсветляване на икономиката, като се очакват допълнителни приходи от около 200 млн. лева от данъци, 100 млн. лева от осигуровки и още приблизително 200 млн. лева спестявания от ограничаване на злоупотребите със социалните фондове. Очакват се и над 100 млн. лева допълнителни приходи от облагането на хазарта", допълни експертът.
По думите му обаче това не е достатъчно. Според него има мерки, които изглеждат символични и етични, отколкото икономически ефективни, като примери той посочи замразяването на възнагражденията на депутати и министри. "Прави се опит да бъде променена посоката, но според нас това не се случва достатъчно решително. Разбира се, прекалено рязката промяна крие рискове, затова трябва да се действа внимателно и балансирано. Въпреки това считаме, че можеше да се направи значително повече, така че бюджетният дефицит да не достига 7,2 млрд. лева", коментира той.
Велев каза, че последните данни показват, че към края на първото тримесечие България е на първо място в Европейския съюз по бюджетен дефицит. "Това означава, че още преди настоящото правителство да встъпи в длъжност, вече беше отчетен дефицит от 7,3%. Ако не бяха предприети никакви мерки, до края на годината той вероятно щеше да бъде още по-висок, тъй като през втората половина на годината традиционно се реализират повече разходи и по-малко приходи в сравнение с първата", обясни той.
"Следователно усилията за ограничаване на дефицита до около 7–7,2 млрд. лева заслужават признание, но според нас можеше да се постигне значително по-добър резултат", категоричен е Велев.