Според икономиста професор Ганчо Ганчев основното предизвикателство пред българската икономика е недостатъчният обем на инвестициите, като същевременно цели сектори остават в сивата икономика и не плащат налози, съобщават от телевизия Bulgaria ON AIR.
В момента продължават дискусиите около новата формула за определяне на минималната работна заплата, която ще влезе в сила от 2027 година. Представители на правителството, синдикатите и работодателите провеждат втори кръг от срещи, след като вече е прието правилото възнаграждението да не пада под 50 процента от средната основна заплата за страната.
"Тези преговори започват, след като беше публикувана програмата за развитието на страната до 2030 г. Там е казано, че се отказваме от модела за ниски заплати и се ориентираме към модел на инвестиции и модернизация на икономиката", коментира професор Ганчев.
По думите му размерът на минималното възнаграждение в България остава сериозна пречка пред конкурентоспособността на държавата.
Експертът подчертава, че
доходите у нас са по-ниски дори в сравнение с някои държави на Балканския полуостров, които все още не са част от Европейския съюз.
Според него държавата трябва да излезе с компромисна формула, защото проблемът не се корени в липсата на критерии, а в недостатъчния анализ на ефекта върху пазара.
Икономистът е категоричен, че ниските възнаграждения са пряко следствие от общата ефективност на стопанството.
"Правителството не разполага с орган, който да прави стратегически анализи. Няма на какво да се стъпи, има само общи приказки", посочва професор Ганчев и допълва: "Когато нашата икономика е неефективна, минималната работна заплата ще бъде измежду най-ниските".
Като най-сериозен структурен проблем той очертава слабия обем на капиталовложенията, уточнявайки, че притокът на по-големи инвестиции може да се реализира само в дългосрочен план.
Особено внимание в анализа е обърнато на укриването на приходи. Държавата трябва спешно да потърси механизми за справяне със сивия сектор.
"Има цели сектори в икономиката, които не плащат никакви данъци.
Би трябвало да ни предложат вариант за изсветляване на сектора", категоричен е експертът. Той препоръчва работата по изпълнението на настоящия държавен бюджет да се движи паралелно с подготовката на финансовата рамка за 2027 година.
Относно темата с инфлацията, професор Ганчев я определя като сложна и често дискутирана без нужната компетентност.
"Нашият инфлационен процес не се отличава кой знае колко от другите страни", заявява той. Поскъпването на хранителните стоки, според него, е глобално явление, което се наблюдава дори в Съединените американски щати.
"Не бива да разглеждаме нашата инфлация като нещо, което е извънредно", обобщава икономистът, като допълва, че страната ни следва общите световни тенденции, а пазарните процеси постепенно коригират временните отклонения.