Производителите на десертно грозде у нас са изправени пред сериозна криза в началото на тазгодишния сезон заради срив в изкупните цени и драстично поскъпване на производството. По информация на БНР, масовите сортове се търгуват на едро за около 80 евроцента за килограм, докато разходите за отглеждане са скочили с 30 до 40 процента само за една година.
„Реколтата е добра тази година. В основата на всичко обаче стои ниската покупателна способност на хората, което води до ниски цени, а разходите не се интересуват от ниската покупателна способност. Те си вървят и се качват постоянно – за беритба, препарати, горива“, коментира Иван Гюров, който отглежда около 70 декара лозя край Брестовица.
По думите му производителите практически нямат възможност да компенсират увеличената себестойност с по-високи продажни цени. При някои сортове продукцията дори се продава по-евтино в сравнение с миналата година, тъй като потребителите имат финансова и психологическа граница на сумата, която са готови да платят.
Допълнителен проблем през този сезон създава необичайно ранното узряване на гроздето. Според Гюров вече са готови за беритба дори сортове, които обичайно зреят в края на септември и началото на октомври. По този начин различните видове излизат почти едновременно на пазара, който не е в състояние да поеме големите количества, което допълнително сваля цените надолу.
Засега реколтата е сравнително добра и като количество, и като качество, с изключение на районите, пострадали от локални градушки. Производителите обаче са сериозно притеснени дали ще успеят да реализират стоката си.
„Тръгнаха добре ранните сортове, най-ранните бяха на сравнително прилична цена. В един момент всичко започна да се срива. Последните седмици цените вървят много надолу, търсенето много намаля“, посочва лозарят.
По-сериозно раздвижване на пазара се очаква след 5 - 6 септември, когато ще стане ясно дали спадът ще продължи, или търсенето ще се възстанови.
Тревогите в сектора идват на фона на обявения засилен контрол от Българската агенция по безопасност на храните върху вноса на десертно грозде от трети страни. Засиленият мониторинг традиционно се отразява положително на родните стопани, тъй като българското десертно грозде се реализира основно на вътрешния пазар, а малки количества достигат до Румъния. Към момента в страната са останали под 22 000 декара с десертни насаждения.
По-сериозната конкуренция обаче идва от държави в Европейския съюз и най-вече от Гърция. При вноса от южната ни съседка въпросът не опира толкова до качеството, колкото до цената и документалното отчитане на доставките.
Големият проблем в дългосрочен план е цялостното оцеляване на лозарския сектор. Още през миналата година при късните сортове десетки хиляди тонове са останали необрани заради липса на търсене или цени, при които дори наемането на работници за беритба не е било рентабилно.
Климатичните промени налагат и сериозни инвестиции в нов начин на отглеждане на лозята. Част от масово използваните в България сортове вече не са подходящи за променения климат, а преминаването към други конструкции и технологии е непосилно скъпо за голяма част от стопаните.
Решението за производителите се крие в кооперирането. Отделните стопани трудно могат сами да осигурят необходимите количества, складовите бази за съхранение, машините за сортиране, опаковането и транспорта, за да работят успешно с големите търговски вериги и да бъдат конкурентоспособни на европейските пазари.