Живеем в свят, в който изненадите не би трябвало да са нещо, което преобръща живота ни, но и новините, които пристигат ежедневно, би трябвало да имат някакъв предел. В деня, в който американският президент провокативно заяви, че Луната е „наша“, политически изненади не липсват и в България.
Сред основните теми са предстоящите президентски избори, инициативният комитет, който застава зад кандидатурата на Илияна Йотова, както и решението на ГЕРБ да не издига собствен кандидат за държавен глава.
По тези теми коментар пред БТВ направи проф. Росен Стоянов, преподавател по политически комуникации в предаването "Интервюто от деня".
Защо ГЕРБ няма да издигне свой кандидат?
Според проф. Стоянов решението на ГЕРБ трябва да се разглежда през думите на лидера на партията Бойко Борисов. „Той каза, без да го цитирам, а да го парафразирам, че всъщност дясното пространство не трябва да бъде раздробявано“, обясни политическият анализатор. По думите му това е своеобразен призив за консолидация на дясното пространство.
„Това е един сигнал към твърдия електорат. Първо, че Борисов не иска да играе губещ мач. Второ, че трябва някакъв вид консолидация, необединение, неофициално сключвано споразумение. Някакъв баланс да се намери в разпределението на властите, така че да няма размиване на фокуса“, посочи Стоянов. Според него Бойко Борисов не се интересува особено от президентската институция.
„Ако се интересуваше от това, в даден момент щеше сам да е кандидат. Дълго време той спекулираше с това, че в края на кариерата си, след като завърши магистралите, ще се кандидатира“, припомни анализаторът. По думите му обаче днес много по-важен за Борисов е кметският стол на София и предстоящите местни избори.
Представители на ГЕРБ в инициативния комитет
Особено внимание предизвиква фактът, че сред членовете на инициативния комитет зад Илияна Йотова има представители, свързани с ГЕРБ – сред тях Вежди Рашидов, Емил Радев и кметове, издигнати или подкрепени от партията. Според проф. Стоянов това изпраща два основни сигнала. „Първо, абсолютно задкулисване. Не би трябвало това да се случва по никакъв начин, независимо от това, че си в ролята на общественик, интелектуалец или политик, който се занимава с местната власт“, коментира той.
По думите му от друга страна може да става дума и за своеобразно „флиртуване и кокетничене“ с подкрепата за определена кандидатура. „Това е сигнал към своя твърд електорат – не се лутайте, не се колебайте, имате възможност, насочете се по-скоро натам“, обясни Стоянов. Той коментира и позицията на премиера, че няма да се намесва във вътрешнопартийните решения на ГЕРБ.
„Това е тяхната кухня. Явно времената обаче се смениха“, каза политическият анализатор.
Инициативните комитети – възможност или политическа мимикрия?
Според Стоянов появата на инициативни комитети около кандидатите е симптом за по-дълбок проблем в българската политическа система. Той припомни, че през последните две десетилетия едни и същи избиратели често са подкрепяли различни харизматични и нови политически проекти. „Не сме толкова много, че да издигаме милион, милион и половина, два милиона избиратели. Те гласуваха за царя, след това за Радев, за ГЕРБ преди това, за Слави преди това. Тоест, защото избирателите могат да флуктуират, не можем да обвиняваме някого във върхушката, че си е сменил настроението“, коментира той.
В същото време проф. Стоянов е критичен към политическите партии. „Ако ми позволите да бъда малко по-краен и категоричен, политическите партии сдадоха или предадоха своите избиратели. Те са призвани да бъдат техни представители“, заяви той.
По думите му партиите трябва да развиват свои кадри, да ги издигат и да ги подкрепят, вместо да разчитат на инициативни комитети и граждански формации. „Това е една мимикрия, това е някакъв вид слабост и тя е слабост на цялата политическа система“, каза Стоянов.
Кой е основният опонент на ГЕРБ?
Според анализатора големият въпрос е кой ще се окаже реалният политически опонент на ГЕРБ в президентската кампания. Той допуска, че Бойко Борисов се притеснява от възможността партията да остане на трето място на президентските избори и именно това може да е една от причините да не издига собствен кандидат. „Играта в тази конюнктура е добре изчаквана. Той е свикнал да изчаква удобния момент“, посочи Стоянов.
Според него по-важният тест за политическата устойчивост на ГЕРБ ще дойде с местните избори.
Ще има ли балотаж?
Проф. Стоянов очаква президентските избори отново да стигнат до втори тур.
„Искрено се съмнявам в това, че на първи тур ще имаме над 50% гласували от всички имащи право на глас“, коментира той. Според него това ще зависи до голяма степен от силата на кампаниите и способността на кандидатите да мобилизират избирателите.
В разговора беше засегната и критиката на опозицията към управлението заради подготовката на бюджета за следващата година. Според проф. Стоянов именно бюджетът за 2027 г. ще бъде един от най-важните тестове за новата власт. „Бюджет 2027 ще бъде най-красноречивото доказателство за потенциала и капацитета, който евентуално те притежават, и за възможността да изпълнят свръхочакванията и огромните обещания, които поеха преди кампанията“, заяви той.
По думите му управляващите не могат дълго да представят бюджета като нещо „заварено“ и да се дистанцират от отговорността за него. Именно изпълнението на бюджета ще покаже дали правителството има реален капацитет да реализира заявените политики.
Високите цени могат да изведат хората на улицата
Друг сериозен риск пред управляващите е свързан с инфлацията и високите цени. Според Стоянов потенциалът за протести е голям, особено сред активните и критично настроени граждани. „Огромна е възможността за протести. Проактивни, критично мислещи, динамични и желаещи не просто повишаване на стандарта и качеството на живот, а драстична промяна“, каза той.
По думите му младите хора са нетърпеливи и очакват бързи резултати. „Те са нетърпеливи, защото са млади. Не визирам само поколението Z, а малко по-големите от тях, които също са млади“, посочи анализаторът. Според него българската демокрация все по-често се влияе от активни малки групи, които могат да променят политическата картина.
„Тези активни малцинства и малки групи, които флуктуират, са във възможността и способността доста често да променят политическата картина, дори когато имаш комфорта на пълно мнозинство“, заключи проф. Осен Стоянов.