В навечерието на Деня на независимостта Андрей Гюров и Георги Кандев се срещнаха с граждани във великотърновското читалище „Надежда 1869“ – място, дълбоко свързано с изграждането на модерната българска държавност. В неговата зала са заседавали Третото, Четвъртото и Петото Велико народно събрание, а през 1887 г. Фердинанд полага клетва като български княз. Това съобщиха от пресцентъра на екипа на Гюров и Кандев.
Именно от това историческо място Андрей Гюров постави въпроса какво означава да бъдеш независим днес – не само като държава, но и като общество, институции и граждани, посочи novini.bg.
„Независимостта не се подарява. Българската е извоювана – със смелост, с поемане на риск, с активна дипломация. Преди 118 години България заявява, че иска сама да определя съдбата си“, каза Гюров.
Според него 22 септември не трябва да остава единствено историческа дата и повод за национална гордост. Независимостта има смисъл само ако се отстоява всеки ден – чрез решенията, които държавата взема, чрез силата на институциите и чрез свободата на гражданите.
„Независимостта започва със свободния човек. Този, който има собствено мнение, свободен е да го изрази и е готов да го отстоява. Човек, който вярва, че законът важи точно толкова за силния, колкото и за слабия. Защото иначе защо ни е независима държава, ако хората живеят в зависимости?“, заяви кандидатът за президент.
Гюров очерта независимостта и като основна задача пред президентската институция – да отстоява автономността на държавата и институциите и правото на гражданите да не бъдат поставяни пред предварително решен избор.
По думите му решенията за България не бива да се вземат нито от външни сили, нито от тесен кръг влиятелни хора зад затворени врати, нито от хора, които се опитват да поставят собствената си воля над институциите. Големите национални решения, посочи той, трябва да се вземат след открит обществен дебат и при ясна отговорност пред гражданите.
Разговорът във Велико Търново постави независимостта и в контекста на днешния ден. Днес една държава не доказва своя суверенитет чрез изолация, а чрез способността да има избор – за енергийните си източници, за икономическото си развитие, за технологиите, които използва, за сигурността на критичната си инфраструктура, подчерта Гюров.
Той отхвърли и противопоставянето между българската независимост и европейското членство.
„Не виждам противоречие между независима България и силна Европа. Това е фалшива дилема. Европа може да увеличи физическата, икономическата и социалната сигурност на България, но не може да свърши работата на българските институции вместо тях. Образованието, правосъдието, инфраструктурата и качеството на държавното управление, посочи той, остават българска отговорност”, категоричен беше кандидатът за президент.
На фона на войната в Европа и на новите рискове – кибератаки, дезинформация, енергийна зависимост и контрол върху критична инфраструктура – Гюров формулира и съвременния въпрос за българската независимост: „През 1908 г. въпросът е бил дали имаме право сами да определяме съдбата си. Днес имаме това право. Въпросът е: имаме ли силата да го упражняваме? Има ли България институции, които устояват на натиск? Образование, което създава свободни и мислещи граждани? Икономика, която дава стабилност и избор? Гражданско общество, което не чака друг да решава вместо него?"
Това, по думите на Гюров, е разговорът за независимостта, който България трябва да води днес.
„Ако българските граждани ми гласуват доверието да бъда техен президент, именно независимостта на държавата, на институциите и на свободния гражданин ще бъде мой основен приоритет“, заяви Андрей Гюров.