Предложеното допълнително облагане на банковите печалби може да доведе до по-скъп или по-трудно достъпен кредит, да ограничи частните инвестиции и да повиши цената на държавното финансиране, предупреди управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев.
„Вдигането на данъци има цена“, посочи Радев в изявление, публикувано на сайта на БНБ, цитирано от БТА. Според него, когато данъкът засяга финансовото посредничество, част от тежестта може да бъде прехвърлена извън формалния данъкоплатец.
БНБ не заема страна в политическия дебат за бюджетните приоритети, а представя професионална оценка на възможните последици за финансовата система и икономиката, уточни той. Предложението има ясна бюджетна логика и очакваният приход може да бъде изчислен сравнително лесно, но „макроикономическата сметка е по-различна“.
Печалбата на банките е не само данъчна основа, но и основен вътрешен източник за формиране на капитал, посочи управителят на БНБ. От капитала зависи способността им да поемат риск, да предоставят кредити и да покриват загуби при неблагоприятно икономическо развитие.
Като пример той припомни мерките за укрепване на капитала и ликвидността на банковата система през 2020 г. и въведения от банките частен мораториум върху плащанията по кредити. Към септември същата година отсрочените задължения са надхвърлили 9 млрд. лева. Натрупаните резерви са позволили на банките да поемат временния натиск, а на предприятията и домакинствата – да получат време за преодоляване на шока.
Затова текущата банкова печалба не е само доход, който може да бъде разпределен, а ресурс, който поддържа кредитирането и устойчивостта на системата при бъдещи сътресения, посочи управителят на БНБ.
Според него използването на периода 2020–2025 г. като база за определяне на „свръхпечалба“ също трябва да бъде анализирано внимателно. Този период включва пандемията, необичайно ниските лихви, инфлационния и енергийния шок и последвалата рязка промяна на лихвената среда. Началната 2020 г. беше кризисна година със силно понижена банкова печалба, поради което част от последвалото възстановяване може да бъде представено като извънредно висока доходност.
През същите години нараснаха банковите баланси, кредитните портфейли и капиталът. Затова по-високата номинална печалба може да включва икономическа рента, но може да отразява и нормална възвръщаемост върху по-голям капитал и поет допълнителен риск, обясни Радев.
Формално допълнителният данък ще бъде платен от банките, но икономическата му тежест не е задължително да остане при тях. Банките могат да реагират чрез по-ниски дивиденти, но и чрез промени в лихвите по кредитите и депозитите, затягане на условията за отпускане на заеми или преструктуриране на активите си.
За домакинствата това може да означава по-скъп или по-трудно достъпен кредит, а за предприятията – по-висока цена на капитала. От нея зависи кои инвестиционни проекти ще бъдат осъществени. Степента, в която тежестта ще бъде прехвърлена към клиентите, „трябва да бъде измерена, а не предполагана“, подчерта управителят на БНБ.
Радев посочи и възможното отражение върху държавното финансиране. Българските банки са сред основните институционални инвеститори в държавни ценни книжа. Ако по-високата цена на капитала ги насочи към нискорисков държавен дълг за сметка на частното кредитиране, предприятията и домакинствата ще получат по-малко финансиране. Ако банките ограничат вложенията си в държавни ценни книжа, последицата може да бъде по-висока цена за финансиране на бюджета.
Този ефект е особено важен при значителна необходимост от нов държавен дълг, отбеляза Радев. Приходът от извънредния данък може да бъде еднократен, докато по-високата лихва по дългосрочните държавни облигации се плаща през целия им срок.
Допълнителното облагане може да има и обратен ефект върху останалите бюджетни приходи. Ако по-скъпият или по-ограничен кредит забави инвестициите и потреблението, по-ниската икономическа активност ще свие основата за събиране на ДДС, корпоративни данъци, данъци върху доходите и осигурителни вноски. Затова брутният приход от мярката не е равен на нейния нетен фискален резултат, посочи Радев.
След присъединяването към еврозоната България трябва да насочи усилията си към ускоряване на инвестициите, производителността и реалното сближаване с по-развитите европейски икономики, заяви управителят на БНБ. Това изисква предвидима данъчна среда, дисциплинирана бюджетна политика и финансов сектор, способен да насочва средства към продуктивни частни инвестиции.
Радев открои и възможно противоречие между макропруденциалната и фискалната политика. БНБ изисква банките да натрупват капиталови буфери при силно кредитиране и висока рентабилност, докато допълнителният данък би иззел част от ресурса, от който се формират тези буфери. Ако едновременно отслабнат фискалните и банковите резерви, държавата ще има по-малко възможности да реагира при криза, а банките – по-ограничен капацитет да поддържат кредитирането.
Банковата система е „добре капитализирана, ликвидна и рентабилна“ и няма основание въпросът да бъде представян като непосредствен риск за финансовата стабилност, подчерта Радев. Основният въпрос според него е дали предложената мярка ще подобри общия икономически резултат.
Преди окончателното решение бюджетната оценка трябва да бъде допълнена с анализ на въздействието върху банковия капитал, кредитирането, лихвите, инвестициите, растежа, останалите данъчни приходи и цената на държавното финансиране. Според Радев анализът трябва да включва базов и неблагоприятен сценарий и да отчита взаимодействието с паричната политика и мерките за финансова устойчивост.
Това не е аргумент в защита на банковите печалби или срещу правото на правителството да предлага данъчни промени, уточни управителят на БНБ. Става дума за разликата между „счетоводната сметка“ и оценката на цялостните последици за икономиката и публичните финанси.