Храната поскъпва с 8,6% за година. Потребителската кошница вече струва над 62 евро.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров външните фактори са толкова силни, че каквото и да се предприеме, трудно ще върне в изходно положение процеса.
"Това, което може да се направи, е да се пресекат пиколативните процеси. За тях основна функция имат регулаторите, най-вече КЗК, която в последните десетина месеца интензивно започна доста производства. Сега имаме поне десетина ключови. Очакваме да чуем за млечния сектор - има ли концентрация там и ако има, как ще бъдат наказани. Говори се за две фирми", каза той в "Денят ON AIR".
Няма как хората да не усещат, че обедняват, изрази мнение гостът.
"В джоба им става по-празно. Държавата може да направи с регулаторите страшно много. И двата регулатора в момента имат силата, КЗК особено, за всяка една проверка да наложат 10% от годишния оборот на веригата. На хората вече им се изчака чакането", категоричен бе Димитров.
Според него няма да е изненада, ако хората излязат на протести.
"Такива заявки и при нас имаме. Скоро може да видите и подобни действия. Ние искаме поне 10-ина процента увеличение както на минималната заплата, така и на всички доходи, защото толкова най-малко растат цените", настоя президентът на КНСБ. Димитров изтъкна, че колективното договаряне има своята почва и тя трябва да се разширява:
"В Германия става така, във Франция става така, в Нидерландия. Така доходите са по-справедливи спрямо това, което сме произвели в нашето предприятие. Дали ще се договорим, предстои да видим", даде примери той.
"Да дадем шанс на диалога между нас и бизнеса, но правителството трябва да го осигурява". Димитров отбеляза, че данъкът върху свръхпечалбите, когато те са доказани, трябва да бъде прецизирана формулата.
"Ако наистина няма пари за кредит, къде са тези над 40 млрд. евро от портфейла - депозити и раздадените кредити. Посланието, че като им вземем свръхпечалбата, те ще обеднеят, е невярна, защото не почива на базови истини", анализира президентът на КНСБ.