Ако подпалените на 9 октомври 11 антени край Плана планина са част от сателитната система „Старлинк“, повредата им може да затрудни комуникациите в голям регион, а не само на територията на България. Това заяви експертът по киберсигурност и бивш национален координатор по киберсигурност Петър Кирков в предаването „120 минути“ по bTV.
По случая се води разследване. Премиерът Радев е призовал службите да не разкриват публично подробности, докато то продължава. В същото време остава непотвърдено дали съоръженията край Плана планина действително са свързани със „Старлинк“.
Наземните станции са ключова връзка
Кирков обясни, че наземните станции осигуряват връзката между сателитите и комуникационните мрежи на Земята. Именно там се осъществява качването и свалянето на данни от сателитите.
По думите му по света има множество подобни станции, но точният им брой и местоположението им в Европа не са публично известни. Той определи инфраструктурата като критична за функционирането на цялата система „Старлинк“.
„Ако тази станция е на „Старлинк“, засягането ѝ със сигурност ще затрудни работата в голям регион около нас“, каза експертът.
Системата се използва и за военни комуникации
„Старлинк“ има гражданско и военно приложение. Кирков посочи, че основното предимство на системата е възможността за бързо предаване на големи обеми информация практически навсякъде по света.
Като пример той даде терминал, монтиран на бързо движещ се дрон. Чрез него може да се предава видео с достатъчно качество, за да бъде разпознат друг дрон. Това изисква висока скорост на комуникацията и голям капацитет за пренос на данни.
Кирков коментира и появилите се през седмицата твърдения, че ограничения във функционалността на „Старлинк“ са затруднили работата на украински дронове прехващачи. По думите му украинската страна е свързала тези затруднения със значителни жертви, тъй като част от атакуващите дронове не са могли да бъдат прехванати.
Атаки срещу критична инфраструктура
Експертът подкрепи предпазливия подход при разследването и предупреди, че публичните обвинения трябва да бъдат основани на доказателства.
„Не може с лека ръка да обвиним една или друга държава, без да имаме доказателства, че наистина тя стои зад една такава атака“, заяви Кирков.Той изрази надежда, че българските и полските служби си сътрудничат по повод информацията за подобен палеж на антени в Полша.
Според Кирков се увеличават атаките, извършвани от хора без специална подготовка. Те могат да бъдат наемани през социални мрежи за малки суми, без да знаят кой стои зад поръчката и каква е крайната ѝ цел. Анонимността в интернет позволява на организаторите да се представят за други лица и да подвеждат хора с недостатъчна дигитална грамотност.
Кирков посочи, че защитата на електроенергийната инфраструктура и комуналните услуги се подобрява постоянно, но не може да бъде еднократно завършена.
„Киберсигурността не е статична. Това е процес, защото светът около нас се променя постоянно и ние трябва да се адаптираме“, каза експертът.По думите му държавата предупреждава интернет доставчиците за открити уязвимости, а те уведомяват клиентите си. Въпреки че тези мерки често подобряват защитата, понякога предизвикват недоволство сред крайните потребители. Кирков определи киберпространството като петия домейн за водене на война.
Източници: btvnovinite.bg