Русия води бойни действия срещу България, а страхът от реакцията на Москва пречи на властта да заеме ясна позиция. Това заяви бившият министър на отбраната Николай Свинаров пред News.bg в коментар за ударите с дронове в Черно море и за рисковете пред корабоплаването край българския бряг.
По думите му руската страна стои зад поредицата от атаки в близост до българските териториални води и икономическата зона. Свинаров смята, че причината българските институции да избягват категоричните оценки не е липса на информация, а натрупвана с поколения политическа зависимост от Москва.
„Да не ядосваме Големия брат“Така бившият министър обобщи поведението, което според него продължава да влияе върху решенията на българската власт. Той направи разграничение между руските граждани и политиката на Кремъл, като подчерта, че критиките му са насочени към действията на руското управление.
Черно море е все по-рисково за корабите
Свинаров заяви, че превръщането на Черно море във военна зона не започва с последните инциденти. Войната в Украйна обаче е променила условията за корабоплаване и обикновените търговски превози вече са изправени пред рискове, характерни за военен конфликт.
Той посочи и потъналия контейнеровоз край българското крайбрежие. Според него случаят поставя въпроса какво може да остане във водата след подобни атаки, но Свинаров не се ангажира с оценка за конкретния товар или за непосредствена екологична опасност.
Бившият министър смята, че щетите не се ограничават до корабите под български флаг. Черно море е важен транспортен коридор, а страхът от нови нападения може да намали използването му и да засегне всички крайбрежни държави.
Противодроновата защита остава нерешен въпрос
Според Свинаров България е изостанала с изграждането на съвременна противодронова защита. Той обаче определи проблема не само като технически. По думите му държавата първо трябва да определи кои заплахи са най-сериозни и какви способности са необходими на въоръжените сили.
Свинаров заяви, че страната няма достатъчно ясна и споделена национална доктрина, която да насочва политическите решения и развитието на армията. Военното оборудване, каза той, трябва да бъде следствие от политическите приоритети, а не да се придобива без последователна стратегия.
Той посочи, че модернизацията не се изчерпва с купуването на нови изтребители. Необходими са обучени военнослужещи, подготовка и учебни програми, съобразени с техниката, която армията ще използва.
Член 4 или член 5 на НАТО
Свинаров не вижда основания за задействане на член 5 от Северноатлантическия договор, който се отнася до колективната отбрана. Той обаче смята, че България може да поиска консултации със съюзниците по член 4 и да постави въпроса за обща защита на търговското корабоплаване.
По думите му самото свикване на среща няма да е достатъчно, ако след нея не последва конкретно действие. В интервюто не е посочено решение за задействане на процедура или срок за предприемане на подобна инициатива.
Свинаров не даде еднозначен отговор дали България вече е въвлечена във войната. Той заяви, че когато се стреля по цели на българска територия или в непосредствена близост до нея, определението „хибридна война“ вече не описва напълно ситуацията.
Източници: news.bg