Законите, които отделните държави приемат в отговор на климатичните промени, трябва да бъдат подкрепени с действия на международно ниво. За това призова днес президентът Росен Плевнелиев в изказването си на Срещата на високо равнище за измененията в климата, която се провежда в централата на ООН в Ню Йорк. Държавният глава беше категоричен, че промените в климата се случват в глобален мащаб и изискват глобален отговор.
“Промяната на климата не е илюзия”, заяви президентът и подчерта усилията на страната ни за преодоляване на тежките щети, нанесени от неочаквано обилните валежи в България през последните месеци. “Изминаха двадесет години от подписването на Рамковата конвенция на ООН за измененията в климата и е време да обединим усилията си, за да гарантираме сигурността и просперитета на бъдещите поколения”, посочи Росен Плевнелиев.
България работи за приемането на национална Стратегия за адаптиране към климатичните промени до 2030 година. Държавният глава подчерта, че това ще бъде документ, основан на “анализ на всеки отделен сектор и на прагматични действия по отношение на здравеопазването, управлението на водните и горските ресурси, селското стопанство, туризма, инфраструктурата, транспорта и енергетиката”.
През 2014 г. страната ни прие свой Закон за ограничаване на изменението на климата, който беше допълнен от Третия национален план за действие по изменение в климата, отбеляза още в изказването си президентът. “Това на практика е програма за преминаване към нисковъглеродна икономика, която включва ефективни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове в България с над 18.5 на сто до 2020 година”, посочи Росен Плевнелиев. Президентът подчерта и че една трета от територията на България е защитена по най-високите екологични стандарти с включването й в “Натура 2000”.
“България подкрепя създаването на Европейски енергиен съюз и работи за изграждането на интерконекторни връзки с газопреносните системи на своите съседи”, заяви президентът. Според държавния глава промяната на отношението към енергийния сектор е от ключово значение за ограничаване на глобалното затопляне, а достъпът до енергийни ресурси - въпрос на сигурност за всяка страна. “Енергията не трябва да се използва като оръжие, а като ресурс, който се търгува и споделя. Затова държавите трябва да либерализират енергийните си пазари и да диверсифицират доставчиците на енергия”, посочи президентът.
Президентът подчерта също така, че в региона на Югоизточна Европа има огромен потенциал за развитието на “чиста енергия” чрез соларни и вятърни инсталации.
“Нашата истинска енергийна зависимост се корени в пилеенето на енергия и затова поставям енергийната ефективност сред приоритетите в политическия дневен ред”, заяви президентът. Росен Плевнелиев отбеляза, че изграждането на нисковъглеродна икономика е в основата на устойчивото развитие, като насърчава конкурентоспособността, намалява разходите на домакинствата и разкрива работни места.
“Усилията за опазването на околната среда са немислими без енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници”, каза още президентът и потвърди подкрепата си за действията на ООН за постигане на ново общо споразумение до 2015 г. за колективни действия за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата в световен мащаб.
Пред представители на медиите държавният глава отново призова българските политици да работят за реализирането на един от най-смислените национални приоритети – осъществяването на Национална програма за енергийна ефективност.